Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2017

1/ Действителен ли е договор за цесия, по силата на който кредитна институция прехвърля свое вземане на трето лице и излиза ли същият извън предмета на дейност на банката, съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗКИ / сделка, сключена в процеса по събиране на вземания на банката / и ако отговорът е положителен - действителна ли е ако кредитополучателят редовно обслужва кредита си към момента на нейното сключване? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 2/Ако договор за цесия, сключен в нарушение на чл. 2 ЗКИ е нищожен и цесионерът не е придобил вземането, то валидно ли е встъпването в това несъществуващо задължение от страна на трети лица? Валидно ли е встъпване в дълг към кредитор, който няма вземане спрямо първоначалния длъжник? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решение №190 по гр. д.№96/2015 год. на ІІІ г. о. и реш.№52 по т. д.№63/2009 год. на ІІ т. о. и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие с реш.№442 по т. д.№679/2004 год. на ТК на ВКС, алтернативно – по чл. 280 ал1. т. 3 ГПК;3/Кой е надлежният правен субект, който следва да отправи изявление за обявяване на дадено задължение за предсрочно изискуемо? Ако изявлението е отправено от цедента, прехвърлил вземането си по договора за кредит, вместо от цесионера, независимо от идентичността на представляващото двете дружества лице, поражда ли правните последици на обявена предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит и може ли да има правен ефект по чл. 432 ТЗ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - с решение №123 по т. д.№2561/2014 год. на ІІ т. о. на ВКС, евентуално – в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 4/Ако сумата по кредита не бъде отпусната в уговорената валута / уговорен в швейцарски франкове, а отпуснат – в лева /, в каква валута следва да се погасяват дължимите главница и възнаградителна лихва? При липса на погасителен план, допустимо ли е кредитодателят да конвертира погасителните вноски в лева към курс на друга валута / швейцарски франкове/ и да формира остатък на дълга в тази валута? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – с решение №46 по гр. д.№6216/2007 год. на І г. о. на ВКС, евентуално – в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 5/ Каква е доказателствената сила на счетоводните книги? Чия е доказателствената тежест, при оспорване на счетоводните записвания от противната страна, за установяване тяхната редовност? Когато размера на задължението се основава на заключение на съдебно-счетоводна експертиза, основана изцяло на счетоводните записвания на страната, следва ли съдът да изследва редовността на счетоводните записвания, вкл. прилаганата възнаградителна лихва, при положение, че дори според вещото лице липсват данни как е формиран лихвеният процент за определянето й? В този случай следвало ли е съдът служебно, съобразно задължението си по чл. 162 ГПК, да постави задача на вещото лице, какви пера по кредита са погасявани с всяка отделна погасителна вноска, при какъв приложен от банката лихвен процент и съответства ли същият на уговорения в договора за кредит? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, противоречие на въззивното с решение №187 по т. д.№436/2012 год. на ІІ т. о. , реш.№169 по т. д.№664/2011 год. на ІІ т. о. и реш.№88 по гр. д.№4559/2014 г. на ІV г. о. на ВКС, както и с т. 10 на ТР №1/2001 год. по т. д. №1/2000 год. на ОСГК на ВКС; 6/ При изрично въведено възражение, че задълженията на длъжника следва да се погасяват съобразно поредността в чл. 76, ал. 1 ЗЗД, длъжен ли е съдът да постави допълнителни задачи на експертизата, ако намира заключението непълно при така поставения вариант / липса на отчетени такси и комисионни /? Ако намира възражението недоказано поради непълнота на поставената задача, длъжен ли е съдът, съгласно чл. 162 ГПК, да разшири служебно задачите на експертизата, тъй като се касае за доказване на размера на иска, не на основанието му? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с т. 10 на ТР №1/2001 год. по тълк. дело №1/2000 год. на ОСГК на ВКС;7/ Действителна ли е според българското законодателство уговорката за „ капитализация на дълг, при която върху непогасената главница се прибавят възнаградителни и наказателни лихви, такси, комисионни и други пера? Води ли такова споразумение до заобикаляне забраната за анатоцизъм? Ако е допустимо между търговци, валидно ли е същото спрямо физически лица, встъпили в задължението на търговеца? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и 8/ Приложим ли е Закона за защита на потребителите по отношение на физическите лица, встъпили в задължение на търговско дружество?Договорът за встъпване в дълга на търговско дружество от страна на физически лица съставлява ли част от търговската им и професионална дейност, по смисъла на пар. 13, т. 1 ЗЗП – има ли самостоятелен характер или следва режима на задължението в което се встъпва, за да би било изключено приложението на ЗЗП? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Всички въпроси настоящият състав е конкретизирал, изключвайки от същите конкретно по спора фактологично съдържание.