Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Следва ли съдът при произнасянето си да съобрази задължителните указания, обективирани в т. 2 ТР №4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. №4/2012 г. на ОСГК на ВКС, касателно изричното тълкуване, че позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание съобразно нормата на чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, към момента на изтичане на законовия срок?

Следва ли искът да бъде уважен от въззивния съд, когато е възприел относимия юридически факт за осъществен, базирайки и своите фактически констатации на тази група гласни доказателства, без да обсъди, че свидетелят е заинтересован в полза да ищеца?

Длъжен ли е съдът, когато е сезиран с иск за установяване на собственост, въз основа на давностно владение, да изложи конкретни съображения в решението по отношение на кумулативното доказване на следните факти: основанието, на което се основава фактическата власт, срокът, в който е владян имотът, непрекъснатост и необезпокояваност на владението?

От кой момент започва да тече 10-годишният давностен срок за наследника, чийто наследодател е установил фактическа власт върху имота на основание предадено владение по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот?

Прекъсната ли е давността, изтекла в полза на наследодателя и заличени ли са последиците от нея, ако след смъртта му наследникът не установява сам фактическа власт върху имота?

Необходимо ли е наследникът, чийто наследодател е владял имота, предаден му по силата на предварителен договор, сам той /наследникът/ да установи фактическа власт върху имота, за да се позове на давностно владение?

В случай, че наследникът не е установил сам фактическа власт върху имота, би ли могъл да установи такава чрез трети лица, в хипотезата, в която владението на наследодателя се основава на сключен предварителен договор и същото е предадено в изпълнение на задължение по предварителен договор?

Може ли наследникът да присъедини към своето владение, владението на своя наследодател, тогава когато същото се основава на облигационно правоотношение – предварителен договор?

Има ли разлика между владението, предадено в изпълнение на едно облигационно правоотношение и владението, като факт /корпус и анимус по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС?

Необходимо ли е при владение, предадено в изпълнение на облигационно правоотношение, владелецът изрично да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност?

Представлява ли годно правно основание, за установяване на наследника на владение /като факт/ върху имот, върху който е предадено владение в изпълнение на задължение по предварителен договор за покупко-продажба и изгубва ли същият изтеклата в полза на наследодателя му погасителна давност, ако са изминали повече от 6 месеца от смъртта на наследодателя и установяване на фактическа власт върху имота от наследника?

Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, и всички събрани доказателства имащи значение за решаването на спора?