Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1/ Може ли да се приеме съпричиняване от пострадал на вреди от ПТП поради нарушение на правила различни от правилата за движение, чието нарушение винаги предпоставя ПТП; 2/ Може ли да се приеме съпричиняване от пострадал на вреди от ПТП поради нарушаване на задължения по длъжностна характеристика по трудов договор, които не са свързани с правила на движение и сами по себе си не предпоставят ПТП; 3/ Може ли да се приеме съпричиняване от пострадал на вреди на ПТП заради изпълнение на дейност извън длъжностната характеристика по трудов договор, за поведение различно от конкретни обективни действия/бездействия, допринасящи настъпването на вредите; 4/Само присъствието на едно лице на мястото на събитието може ли да представлява допринасящо поведение и да се отчете като съпричиняване; 5/ За вреди от ПТП, за да се приеме и отчете съпричиняване от пострадал, трябва ли поведението му да е свързано с нарушаване на правила за движение или може да се отнася до всякакви други правила, без връзка с правилата за движение; 6/ Длъжен ли е ответникът да докаже въведено възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване; 7/ Може ли съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или предположения и при недоказана причинна връзка, предвид правните последици от съпричиняването и значението му за законосъобразно определяне размера на обезщетението на увредения за вредите от деликта- евентуално нарушаване на правила, напълно различни от правилата за движение, може ли да е в причинна връзка с ПТП; 8/ Дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат, или само това, което има пряка причинна връзка с вредоносните последици; 9/ Само по себе си нарушението на установените правила, различни от правилата за движение по пътищата, основание ли е да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото обезщетение или е необходимо да е доказано поведение на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на вредите; 10/ Трябва ли приносът да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или бездействия от пострадалото лице, които нормативно са му вменени в задължения, в резултат на което е настъпил вредоносния резултат, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем.; 11/ При отчитане на съпричиняване следва ли съдът да отчете степента на вина на всеки от участниците и с оглед на това да определи размера на допринасяне и на обезщетението; 12/ Длъжен ли е въззивният съд да установи истинността на фактическите твърдения на страните чрез самостоятелна преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма; 13/ Липсата на осъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на наличните по делото доказателства, представлява ли съществено процесуално нарушение; 14/ Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда на установените по делото доказателства и факти, представлява ли нарушение на съществени процесуални правила. По първата група въпроси, касаещи приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и по втората група въпроси относно начина на доказване на факта на съпричиняване и за задължението на съда при отчитане степента на съпричиняването да съпостави поведението на делинквента с това на пострадалия, както и степента на вина на всеки от тях, се поддържа допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с казуална практика на ВКС /изрично посочена в изложението/. Третата група въпроси, касаещи задълженията на въззивния съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК при постановяване на въззивното решение, също са повдигнати в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- противоречие със задължителната практика на ВКС – т. 2 на ТР №1/2013 г. на ОСГТК и т. 12 и т. 19 на ТР №1/2001 г. на ОСГК, както и на съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Поддържа се и основанието на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, като се твърди, че изводите на съда за наличие на съпричиняване на вредите от пострадалото лице са явно необосновани.