Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

(първият – материално-правен, а останалите – процесуално-правни): 1. Кои установени по делото обстоятелства задължават съда да приеме, че лицето е материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на негов близък? 2. Има ли правомощие въззивният съд с решението по чл. 432 КЗ да определи обезщетението за неимуществени вреди под размера, определен с първоинстанционното решение, без да отчете, че жалбата е само от ищеца, а неговото оплакване е за неправилно прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, но не и на чл. 52 ЗЗД? 3. Има ли задължение съда по чл. 423 КЗ да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, които са в причинно следствена връзка с виновно причиненото от водача на лекия автомобил ПТП и 4. Следва ли съдът по чл. 423 КЗ да определи процента на съпричиняване на вредоносния резултат въз основа на вероятности и предположения? Касаторите считат въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърдят, че въззивният съд е решил първият в противоречие с ТР №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1/21.06.2018 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. по тълк. д. №1/2016 г. ОСГТНК на ВКС (първият), а останалите - с практиката на Върховния касационен съд (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплакват, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 432 КЗ, вр. чл. 52 ЗЗД) и съществено нарушение по чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 и чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК – касационните основания по чл. 281, т. 3, предл. първо и 2 ГПК. Претендират разноските по делото.