Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1/ „Може ли съдът да си подбира по кои оплаквания от „останалите въпроси, поставени с жалбата той може да се произнесе, а други да остави без отговор и да не се произнесе по тях?“ – твърди се, че в нарушение на разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд не се е произнесъл по направените в жалбата оплаквания; 2/ „Могат ли да бъдат дерогирани гласните доказателствени средства, при положение, че се касае до преки свидетели и установеното от свидетеля изцяло се подкрепя от писмените доказателства, в това число експертизи от независими експерти? Може ли при свидетелстване на близки роднини или роднини по сватовство да се дерогират техните показания по основния предмет на спора с мотив, че са „заинтересовани свидетели“, тъй като са законни наследници на ищцата в дадения случай?“ – сочи се, че показанията, които въззивният състав е кредитирал, не могат да оборят показанията на свидетелите от близкия кръг на ищцата; 3/ „Потенциалната възможност дарителят да поиска издръжка от надарения когато се нуждае от такава, само с личността на надарения ли е свързана или и с лицата, които са придобили от него било по пътя на наследяването, било чрез правна сделка, дарения имот? Тази тежест върху кого тежи – върху надарения или е резултат от получаване, макар и само първоначално по безвъзмезден начин, на един имот? Не тежи ли тя върху всеки последващ приобретател? Е ли това вид овъзмездяване на дарителя, когато той изпадне в нужда?“ – касаторът твърди, че в обжалваното решение е нарушен духът и смисълът на закона, доколкото нормата на чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД е санкционна в случай, че бъде отказана издръжка и тя води до отмяна на дарението, какъвто бил смисълът на закона.