Определение №****/**.**.2014 по дело №****/2013

за задължителното конституиране като страна в производството на приобретателя на търговското предприятие, доколкото е свързан с твърдението на касатора, че солидарните длъжници са задължителни другари в гражданския процес, е обусловил изхода на спора, тъй като въззивната инстанция е приела, че солидарно задължените лица са обикновени, а не задължителни другари. Въпреки осъществяването на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като не се доказва релевираната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отговорът на въпроса за вида на другарството при солидарна отговорност директно произтича от разпоредбите на чл. 122, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД, съгласно които кредиторът може да предяви иск срещу един солидарен длъжник без това да засяга правата му спрямо останалите солидарни длъжници, като солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници. От посочените разпоредби следва, че солидарните длъжници не са, нито необходими, нито задължителни другари. Съединяването на исковете срещу солидарно отговорните лица е предоставено на преценката на ищеца-кредитор /чл. 122, ал. 2 ЗЗД/, и следователно не може да се говори за съвместна процесуална легитимация на другарите, като условие за допустимост на исковете. По аргумент от чл. 122, ал. 3 ЗЗД, решението по отношение на тях не е необходимо да бъде еднакво и следователно разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ГПК се явява неприложима. В случая, не са налице изменения в обществените условия, съответно промени в законодателството, нито е налице хипотеза на неточно тълкуване от съдилищата на разпоредбите, определящи другарството на солидарните длъжници като обикновено и факултативно, с които е мотивирано проявлението на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Следва да се има предвид, че в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва конкретизация каква е промяна в законодателството, съответно на обществените условия, на която се позовава касатора, и по какъв начин тя обусловя необходимостта от изменение на съдебната практика относно вида на другарството при солидарна отговорност на съдлъжниците.