Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

„1. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите приети по делото и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните?; 2. За възможността, респ. допустимостта въззивният съд да мотивира решението си чрез препращане на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция, когато същите са вътрешнопротиворечиви и е налице явно несъответствие между приетото в тях и диспозитива на съдебния акт относно размера на обезщетението за имуществени вреди при предявен иск по чл. 145 ТЗ; 3. За извършване на разпоредителни действия с парични суми от банковата сметка на капиталово търговско дружество (ЕООД), свързани с търговската дейност на юридическо лице, необходимо ли е изрично писмено съгласие на едноличния собственик на капитала на дружеството с ограничена отговорност и ако е необходимо, то в кои случаи трябва да бъде представено такова с оглед законосъобразността на осъщественото разплащане?; 4. Как следва да бъде определен размерът на възнаграждението на управителя в капиталово търговско дружество – месечно и допълнително, което се дължи по силата на сключен договор за управление, но за което има само устни уговорки и което не е закрепено в писмена форма?“. Касаторът поддържа, че процесуалните въпроси по т. 1 и 2 от изложението са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а именно решения по т. д. №425/2015 г., II т. о., т. д. №34/2013 г., II т. о., гр. д. №4744/2008 г., I г. о., гр. д. №1321/2009 г., IV г. о. и т. д. №1106/2010 г., II т. о. Въвежда основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите по т. 3 и 4 от изложението, като твърди, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касационният жалбоподател излага доводи, че четвъртият въпрос е разрешен в противоречие с решение по гр. д. №1387/2011 г. на ВКС, IV г. о. Поддържа, че атакуваният въззивен акт е очевидно неправилен, тъй като изводите на апелативния съд за наличието на предпоставките по чл. 145 ТЗ за ангажиране на отговорността на управителя не съответстват на фактите по делото и на правната уредба и са явно необосновани.