zpups-80-3

Длъжен ли е въззивният съд да направи своите фактически и правни изводи по делото като обсъди при излагане на мотивите в съдебното решение всички доводи на страните и събраните доказателства по делото съгласно нормите на чл. 154, чл. 235 и чл. 236 ГПК?
По смисъла на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД (договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили“) уговорката в договора за платежни услуги, че определено поведение на длъжника се квалифицира като груба небрежност (т. 41 във връзка с т. 23 и 24 от Общите условия за предоставяне на услугите за електронно банкиране „Булбанк Онлайн” и „Булбанк Мобайл”) обвързва ли съда при преценка на правнорелевантните факти да квалифицира такова доказано в процеса поведение като проява на груба небрежност?
Налице ли са утвърдените в съдебната практика общи критерии за проявена груба небрежност, когато става дума за груба небрежност по смисъла на чл. 80, ал. 3, предл. първо във връзка с чл. 75, т. 3 ЗПУПС - платецът предоставя възможност на трето лице да получи достъп до предоставените на платеца персонализирани средства за сигурност при ползването на платежната услуга, без да спазва изискванията за сигурност на банката?
Какъв е критерият за проява на груба небрежност в случаите на електронно/мобилно банкиране, съответен на „поведение, характеризиращо се със значителна степен на нехайство“ по смисъла на Съображение 72 Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/1Ю/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) №1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО („Директива 2015/2366“)?
Последването на указанията във фишинг съобщение сходно ли е като проява на груба небрежност с хипотеза на „съхраняване на персонализираните средства, използвани за разрешаване на платежна операция... в достъпен и лесно разпознаваем за трети лица вид по смисъла на примера, даден в Съображение 72 Директива 2015/2366?