Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в своето решение всички доказателства по делото, относими към правния спор, и то в тяхната съвкупност, както и доводите на страните? Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди в мотивите на решението доказателствата въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се? Длъжен ли е въззивният съд да изложи разбираеми и логически последователни правни съждения за да се приеме, че решението съдържа мотиви по смисъла на чл. 236, ал. 2 ГПК?

При данни по делото, че до 2003 г. на територията на населеното място /гр. П./, са съществували повече от едно регистрирано местно поделение със статут на юридическо лице към една религиозна общност /по делото е установено, че са съществували три регистрирани местни поделения със статут на юридическо лице/, за които няма данни да са притежавали процесните имоти, да са прекратени и тяхното прекратяване да е вписано в съответните регистри съответно притежавано от тях имущество да е преминало към ищеца, следва ли да се приеме, че е налице универсално правоприемство и че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест по чл. 154 ГПК? Следва ли да се приеме, че ищецът е изпълнил възложената му доказателствена тежест за установяване на универсално правоприемство, при положение че за съда липсва несъмненост и сигурно убеждение в истинността на наведеното от ищеца фактическо твърдение? Съдът следва ли да приеме за осъществени твърдените от ищеца факти и обстоятелства, ако страната не се справи с доказателствената тежест, и за настъпването им съществува вероятност, но не и несъмненост?