Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС - решение №439/20.01.2016 г. по гр. дело №2773/2015 г. на ВКС, ІV г. о., като е приел, че публикацията със съдържанието си не нарушава личните права и свободи на ищеца, 5. налице ли е обида, когато извършителят каже или извърши нещо унизително за честта и достойнството на другиго чрез разпространяването й чрез печатно произведение или по друг начин, когато са посочени инициалите на името на лицето; налице ли е клевета, когато извършителят разгласява позорно обстоятелство за другиго или му приписва престъпление, която съгласно чл. 148, ал. 1, т. 2 НК също може да бъде разпространена чрез печатно произведение или по друг начин, когато са посочени инициалите на името на лицето, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Цитирани са и са приложени решения на състави на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК. Мотивирани са доводи за очевидна неправилност на въззивното решение обосновани с това, че издателят, какъвто несъмнено е ответникът, чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни материали, като е цитирано решение №404/13.07.2010 г. по гр. дело №430/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о.