Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

– материалноправни и процесуалноправни. Поставени са следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?“, 2. „Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва неформален договор за изработка на стойност над 5000 лв. с оглед ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК?“, 3. „Налице ли е валидно сключен устен неформален договор за изработка, който да послужи като основание за ангажиране на договорната отговорност на ответниците по чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД, при липса на доказателства относно съществените елементи на договора за изработка – видовете и количествата възложени СМР и възнаграждението на изпълнителите?“, 4. „Губи ли възложителят правата си по чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД, ако за недостатъците не е известил изпълнителите веднага след тяхното откриване?“, 5. „Допустимо ли е решението на въззивния съд, с което същият се е произнесъл по непредявен иск?“. По изброените въпроси се твърди противоречие с изрично посочена практика на Върховния касационен съд, формирана по реда на чл. 290 ГПК. По последния поставен от касатора въпрос – „Проформа фактура, която не е подписана от изпълнителите по устен неформален договор за изработка, ползва ли се с обвързваща материална доказателствена сила относно стойността на възложените материали в поправката на некачествено изпълнени СМР?“ – се твърди, че е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди се също, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност.