Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

1.”Договорната отговорност по чл. 79 ЗЗД изключва ли отговорността за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, при наличието на действителен, валиден договор за спорното задължение и допустим ли е иск за обезщетение за неоснователно обогатяване в тази хипотеза?” – касаторът се позовава на ППВС №1/1979г. и на други решения на ВКС, като поддържа, че наличието на договорна обвързаност изключва приложението на института на неоснователното обогатяване. По същите съображения е въведен и довод за недопустимост на въззивното решение.; 2. „Кое е основанието за разместване на имуществени блага – отменения от съда административен акт или предвидения в закона юридически факт по чл. 84, ал. 2 Закона за енергетиката - договор за достъп, въз основа на който разпределителното дружество е предоставило на производителя достъп до електроразпределителната мрежа?” – заявени са основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с посочване на решения на различни съдилища; 3. „Отпаднало ли е основанието по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД на действащ договор за услуга между страните при наличие на точно изпълнение и от двете страни – доброволно плащане и оказване на услугата? Допустимо ли е приравняването на основанието за сключване на договор с решение на регулаторен орган?” – въведено е основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./, като касационната жалба е депозирана на 10.08.2017г.; 4. „Представлява ли предварителното изпълнение (допуснато по силата на закона) на невлязъл в сила административен акт, юридически факт, който да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие действителни, възмездни сделки за заплатени парични задължения до датата на отпадане на основанието?” – въпросът е поставен на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 5. „Има ли пряко и непосредствено действие върху правата и задълженията на страните по договора за достъп отмяната на решение на ДКЕВР за определяне на размера на цените и достатъчна ли е тя като основание за реституция на даденото по него? Има ли значение фактът на предоставяне на услугата и нейното заплащане?“ – посочени са основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (противоречива практика на съдилищата) и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 6. „След като услугата достъп е предоставена и по икономическата си същност има стойност по-голяма от нула, чия е доказателствената тежест да докаже с колко се е обогатил ответникът, в случай че ищецът иска връщане на платеното” – заявено е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 7. „Допустимо ли е съдът да обоснове своите правни изводи от недоказани с допустими процесуални способи факти? Следва ли ищецът да докаже, че отмяната на общия административен акт от съда поражда права по отношение на него?” – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие с ППВС №1/1953г. относно съдържанието съдържанието на мотивите на първоинстанционното, съответно въззивното решение и ТР№1/2013г. на ОСГТК на ВКС относно задължението на въззивния съд да формира собствени правни изводи и да ги мотивира.