Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

е свързан с процесуалната дейност на инстанцията по същество по решаване на материалноправния спор, предмет на делото и касае приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Той удовлетворява обща предпоставка за достъп до касация, но не и специалната такава по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По поставеното питане е създадена многобройна и последователна съдебна практика на ВКС, вкл. и с решенията, на които страната се позовава. Според тази практика в задължение на съда е да изгради решаващите си мотиви, въз основа на които постановява правния резултат по делото, след преценка на всички събрани в хода на съдебното дирене доказателства за релевантните по спора факти и обсъждане защитните доводи и възражения на страните във връзка с тях. Той е длъжен да разреши правния спор като мотивира решението си по съществото му. Такива задължения има и въззивния съд като инстанция по съществото на спора – вж. указанията, дадени с т. 2 ТР №1/09.12.2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания второинстанционният съд е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. В негово задължение е да подложи на преценка всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и обсъди събраните за тях доказателства, като аргументира кои от тях намира за установени, а други за неосъществили се. Обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с горните правни разрешения. Съставът на втората съдебна инстанция е изпълнил задълженията си като е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора като е зачел влязлото в сила решение по преюдициален спор и съобразил правилото на чл. 297 ГПК - да не приема нещо различно, само когато това обвързва със сила на пресъдено нещо страните по висящото дело и може да им бъде противопоставено, и е направил съответните правни изводи. Дали така направеният анализ е правилен по същество, в производството по селекция на касационната жалба (чл. 288 ГПК) не може да се проверява - в това производство се контролират само правните разрешения на въззивния съд, а както се отбеляза по - горе по първия формулиран въпрос тези разрешения са съобразени. Затова по него липсват предпоставки за допускане на обжалването.