Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

по делото – развален ли е по право процесният договор за обществена поръчка от 29.01.2021 г. и дали са настъпили правните последици от него, касаещи увеличение на цената на доставката на електрическа енергия. При така очертания предмет на спора, въззивният състав е намерил за неприложима към конкретния случай разпоредбата на чл. 116, ал. 2 ЗОП, доколкото се претендира изменение на цената за над 50 на сто – поисканата от изпълнителя цена е от 250 лева/MWh, считано от м. август 2021 г., при предложена от него в ценовото предложение в процедурата по ЗОП от 98 лева/MWh. Посочил е, че това би могло да обоснове довод за заобикаляне прозрачността на процедурата по обществена поръчка. Преценил е, че независимо от събраните доказателства за безпрецедентно увеличаване на цените на електроенергията в рамките на целия Европейски съюз от началото на месец август 2021 г., не се обосновава извод за обективна невъзможност за закупуване и доставяне на електроенергия от изпълнителя. Изложени са съображения, че съгласно пар.27 ДР ЗОП непредвидените обстоятелства не са обусловени от оскъпяването на цената на дължимата от изпълнителя доставка на нетна електрическа енергия, не е налице обективна невъзможност за изпълнение на задължението, доколкото пазарът на електроенергия е функционирал, т. е. дължимата престация е реално осъществима, макар и да ощетява финансово изпълнителя поради драстично увеличените цени на закупуваната от него енергия. С оглед на това е стигнал до заключението, че процесният договор не е развален по право по реда на чл. 89 ЗЗД, а цената на доставката на нетната електрическа енергия за този месец е останала непроменена - 98 лева/MWh. Съобразил е, че наведените от въззивника доводи за настъпилото драстично увеличение на цените на доставката на електрическа енергия, които по съществото си представляват твърдение за “стопанска непоносимост” по смисъла на чл. 307 ТЗ и могат да бъдат основание за изменение на цената на договора, не подлежат на установяване чрез възражение, а могат да бъдат въведени като предмет на делото само по исков ред - чрез специален конститутивен иск. Според решаващия състав, по отношение на бланкетното оплакване за нищожност на договора за обществена поръчка, не е налице такава нито на договора, нито на отделна негова клауза, доколкото същият не противоречи на закона, сключен е в предвидената форма за действителност, по законоустановения ред - ЗОП, не се касае и за изначална невъзможност за изпълнение на неговия предмет. При тези факти въззивният съд е направил извод, че едностранно изменение на цената на договора не е настъпило нито поради развалянето му, нито поради твърденията за оскъпяване на дължимата от изпълнителя престация поради “стопанска непоносимост”. Заключил е, че общото количество на изразходванатa електрическа енергия, в това число и активна енергия, прогнозиране и ЗО, за периода 01.08.2021 г. - 31.08.2021 г. е в размер на 541,02300 MWh и следва да бъде остойностена на цена по 98 лева/MWh, поради което предявената искова претенция по чл. 124 ГПК за недължимост на сумата от 36 446,08 лева по фактура №[ЕГН]/ 01.09.2021 г. се явява основателна.