Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

е: трябва ли всички наследници да са владели процесния колесен трактор, за да се позоват на изтекла придобивна давност при положение, че става дума за създадена възможност за продължаване от страна на наследниците на осъществената от наследодателя фактическа власт или т. нар. присъединяване на владение. Твърди се противоречие с ТР №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1/06.08.2012 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. по тълк. д. №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1/2012 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г., ОСГК, ВКС. Приетото от въззивния съд, че наследодателят на ищците е владял процесната вещ от май 2010 г. до март 2015 г., след което вещта продължава да се владее от неговите наследници, не е съобразено със събраните по делото доказателства, установяващи изгубване на владението за повече от шест месеца и противоречи на ТР №4/17.12.2012 г. по тълк. д. №4/2012 г., ОСГК, ВКС. По въпросите намира ли приложение тезата на съда, че сънаследникът упражнява фактическата власт върху вещта, владеейки припадащите му се по наследство части и упражнявайки държане по отношение на частите, припадащи се на останалите сънаследници, предвид, че по наследство е придобито не право на собственост, а само едно фактическо състояние, даващо правото владението на наследодателя да бъде присъединено; депозирането на тъжба пред Районна прокуратура - П. от страна на ответника, касаеща процесната движима вещ, прекъсва ли придобивната давност; съхранението и ползването на една движима вещ, продаването на части от нея и закупуването на нови части, за да може същата да работи, могат ли да се тълкуват като промяна в намерението за своене на въпросната вещ по отношение на лицето, което ги е извършило, се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди се и наличие на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК на въззивното решение. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приел, че наследниците на И. С. са съсобственици на процесния колесен трактор, тъй като са упражнявали владение върху вещта и са я държали чрез М. С.. Процесуалноправната легитимация на ищците е недоказана /определение №284/16.04.2010 г. по ч. т. д. №518/2009 г., ВКС, ІІ т. о./. По делото не са събрани достатъчно доказателства, установяващи постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително владение от страна на наследодателя на ищците - И. С., което обуславя противоречие на въззивното решение с решение №68/02.08.2013 г. по гр. д. №603/2012 г., ВКС, І г. о., решение №304/04.05.1995 г. по гр. д. №75/1995 г., ВКС, І г. о. и решение №649/1993 г. по гр. д. №477/1992 г., ВС, І г. о. В противоречие с доказателствата съдът не е разгледал дали не е налице прекъсване на давността на наследодателя на ищците с изгубване на владението за повече от шест месеца съгласно чл. 81 ЗС /решение №1124/19.07.2002 г. по гр. д. №1208/2001 г., ВКС, ІV г. о./. Не е съобразил, че е оборена презумпцията на чл. 83 ЗС и наследодателят не е упражнявал непрекъснато фактическата власт върху процесния трактор от м. май 2010 г. до м. март 2015 г. /депозираната пред Районна прокуратура - Попово тъжба в края на 2013 г. оборва извода за необезпокоявано владение/.