Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, а така също са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Във връзка с наведените основания, жалбоподателят се позовава на противоречие с Тълкувателно решение №1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. №1/2000 г. на ОСГК, решение №157/08.11.2011 г. по т. д. 823/2010 г. на ВКС; решение №324/22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. №1413/2009 г., IV ГО; решение №120/04.04.2013 г. на ВКС по гр. д. №364/2012 г., IV ГО; решение №443/25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №166/2011 г., IV ГО; решение №990/24.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №47/2009 г., I ГО; решение №134/30.12.2013 г. на ВКС по т. д. №34/2013 г., II ТО; решение №10/04.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №533/2010 г., III ГО; определение №712/01.11.2012 г. на ВКС по т. д. №171/2012 г., I ТО; решение №105/19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. №186/2012 г., II ГО; решение №290/22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №759/2009 г., IV ГО; решение №60/05.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №5074/2013 г., IV ГО; решение №749/05.12.2008 г. на ВКС по т. д. №387/2008 г., II ТО; решение №124/11.11.2010 г. на ВКС по т. д. №708/2009 г., II ТО; решение №1884/14.12.2005 г. на ВКС по гр. д. №1404/2003 г., III ГО; решение №206/12.03.2010 г. на ВКС по т. д. №35/2009 г., II ТО; решение №59/10.06.2011 г. на ВКС по т. д. №286/2010 г.,ІI ТО; решение №98/24.06.2013 г. на ВКС по т. д. №596/2012 г., II ТО; решение №62/24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №2798/2014 г., IV ГО; решение №1026/18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. №4001/2008 г., I ГО; решение №60/05.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №5074/2013 г., IV ГО; решение №977/14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №298/2009 г., IV ГО; решение №194/21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №1248/2010 г., III ГО, по-голямата част от които, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Поставени са следните правни въпроси, с твърдението, че са от значение за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд, а именно: 1/ Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички изложени от страните възражения, съответно да изложи мотиви, от които да е видно на какво основание съдът приема или не за основателни направените възражения; 2/ Освобождава ли чл. 272 ГПК въззивния съд от задължението му да извърши собствена мотивираща дейност и повторна преценка на възраженията и доказателствата на страните, в качеството си на инстанция по същество; 3/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възраженията на страните, свързани с твърденията им; 4/ Липсата на мотиви, води ли до недопустимост и обезсилване на първоинстанционното решение или е основание за отмяната му като неправилно от въззивния съд; 5/ Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, с оглед наличието на противоречиви факти, особено при липсата на мотиви на първоинстанционния съд в тази посока; 6/ Следва ли мотивите на съдебния акт по смисъла на чл. 236, ал. 2 ГПК да обхващат всички доводи и възражения на страните и преценка на всички доказателства по делото или само на избраните по преценка на съда такива; 7/ Ограничен ли е въззивният съд при проверка правилността на първоинстанционния съдебен акт от предметната рамка на въведените с въззивната жалба оплаквания; 8/ Длъжен ли е работодателят при условията на пълно главно доказване да установи механизма на трудовата злополука и съответно конкретното действие на пострадалия работник, което според него е извършено с груба небрежност и е допринесло за съпричиняване на вредоносния резултат; 9/ Следва ли при съблюдаване и спазване на принципа на справедливостта, въведен с чл. 52 ЗЗД да се вземат предвид и всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват претърпените болки и страдания, понесени от конкретното увредено лице; 10/ Липсата на проведен инструктаж и с оглед спазване на принципите на чл. 275 КТ, представлява ли основание за намаляване отговорността на работодателя при възникване на трудова злополука; 11/ С изготвяне на длъжностна характеристика и съответното й подписване от работника и/или служителя, работодателят освобождава ли се от отговорността за спазване на принципите на чл. 275 КТ, Закона за безопасност на труда, Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за задължително извършване на инструктаж преди започване на работа и действия свързани с висок риск за живота; 12/ Налице ли е проява на груба небрежност от страна на работник или служител при изпълнение на възложена му от работодателя работа без да е проведен инструктаж, съобразно условията на Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; 13/ При започване на работа на ново работно място и възникване на трудова злополука, липсата на проведен инструктаж в пряка причинна връзка ли е с настъпилия вредоносен резултат; 14/ Длъжен ли е работодателят при условията на пълно главно доказване да установи механизма на трудовата злополука и съответно конкретното действие на пострадалия работник, което според него е извършено с груба небрежност и е допринесло за съпричиняване на вредоносния резултат; 15/ Проява ли е на груба небрежност, водеща до съпричиняване, неспазването на отговорности по длъжностна характеристика при изпълнение на трудови задължения, които са предприети на ново работно място без инструктаж; 16/ Може ли съдът да приеме наличие на груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ в случаи, в които при ново работно място от работодателя не са били осигурени безопасни условия на труд; 17/ Представлява ли всяко нарушение на правилата за безопасност на труда проявление на подчертано осъзнаване за настъпване на вредоносния резултат и може ли съдът да приеме груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ при положение, че пострадалият не е инструктиран за конкретно извършената от него работа, която по смисъла на закона е ново работно място; 18/ Налице ли е груба небрежност, когато работодателят не е провел инструктаж за безопасна работа.