Определение №****/**.**.2013 по дело №****/2013

1. приложението на чл. 49 и чл. 45 ЗЗД в случаите, когато гражданския деликт се отнася до отговорността за причинени вреди от Ж. спрямо член-кооператор, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. може ли Ж. да носи отговорност за вреди, причинени на член кооператор от неправомерни решения и действия на общото събрание, ако са налице елементите на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 3. задължен ли е съдът служебно по пътя на косвената проверка при предявен иск за обезщетение за непозволено увреждане по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД да прогласи нищожността на решение или действие на орган на Ж. с оглед на това, че нищожните решения и действия на органите на Ж. нямат срокове за обжалване, решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР №32/27.06.98 г. по гр. дело №33/87 г. на ОСГК на ВС. В допълнително изложение жалбоподателката е поставила въпроси, решени при наличие на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК както следва – 1. може ли Ж. като юридическо лице да носи отговорност като възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД спрямо свой член-кооператор за неправомерни и виновни действия на формиращите решенията й нейни колективни органи на управление или пък отговорността на Ж. стои на плоскостта на основния състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, 2. презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД прилага ли се по отношение на юридическите лица и в частност по отношение на Ж., 3. ако би било недопустимо отговорността на Ж. спрямо член-кооператор да се ангажира по реда на чл. 49, респ. чл. 45 ЗЗД, то в случай като процесния, когато се касае за неправомерно лишаване на кооператора от възможност да ползва определения му имот явяващо се последица от неправомерни решения на общото събрание на Ж. не следва ли кооперацията като юридическо лице да носи по отношение на този член-кооператор отговорност за неоснователно обогатяване на основание чл. 59 ЗЗД, 4. какво е правното естество на устава на кооперацията и на другите решения, приемани от общото събрание на Ж., в частност притежават ли те белезите на правна сделка, многостранен договор, сделка-решение и ако това е така отношенията между член-кооператор, претендиращ да е увреден от неправомерни решения на общото събрание на кооперацията от една страна и от друга страна самата Ж. като юридическо лице не следва ли да се уреждат съобразно общите правила за сделките и по-конкретно тези за договорното неизпълнение, включени в чл. 79 ЗЗД и сл., които да се прилагат съответно, 5. при действието на чл. 60 Закона за кооперациите от 1999 г. валидни и актуални ли са тълкувателните указания, дадени в ТР №32/27.06.1988 г. по гр. дело №33/87 г. на ОСГК, постановено при действието на чл. 13 ЗК от 1953 г./отм./, 6. ако отговора на въпрос №5е положителен, то тогава приложим ли е чл. 60 от сега действащия ЗК от 1999 г. към претенции на член-кооператор срещу Ж. за имуществени и неимуществени вреди, произтекли от неправомерни решения и действия на общото събрание на кооперацията. Ако е приложим, то тогава какви са предпоставките за предявяване на иска по чл. 60 ЗК и по-конкретно предварителната отмяна на вредоносното решение на общото събрание на Ж. по законоустановения ред явява ли се една от тях, 7. при предявен иск по чл. 60 ЗК не следва ли съда да констатира служебно и да прогласи нищожността на взето решение на общото събрание на Ж., довело до претендираните вреди, чиято нищожност е релевирана в процеса – последните два въпроса, решени в противоречие с практиката на ВКС – ТР №32/27.06.1988 г. по гр. дело №33/87 г. на ОСГК на ВС.