Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

№1. Разполага ли с процесуална легитимация за предявяване на иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето-то ЗЗД лице, което към момента на предявяване на иска е обвързано от действието на договора, представляващ основание за престацията? Прилагат ли се правилата на т. 1 ПП №1/1979 г. на ВС на РБ към договорите по чл. 104 ЗЕ, които не са прекратени към момента на предявяване на иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето-то ЗЗД?; №2. Кой е източникът на облигационното задължение – Законът за енергетиката, индивидуалният административен акт (Решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР) или смесен фактически състав, от който Решението на ДКЕВР е елемент и представлява ли самостоятелно основание за плащане индивидуалният административен акт на ДКЕВР, с който на основание чл. 32, ал. 4 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 ЗЕ, са определени цени за достъп до електроразпределителната мрежа по договор за достъп до ЕРМ? Представлява ли решението на ДКЕВР съществен елемент от договора за доставка на ежемесечна услуга – достъп до електроразпределителна мрежа, и какво е правното значение на отпадането с обратна сила на административния акт като такъв елемент?; №3. Елемент от смесен фактически състав ли е решението на ДКЕВР като единен източник на облигационни права и задължения, включващ договор за доставка на услугата достъп до мрежови услуги (гражданскоправен елемент) и индивидуален административен акт по определяне на пределна цена (административен елемент) и какво е правното значение на отпадането с обратна сила на единия от елементите (административния) върху валидността, съдържанието и действието на другия елемент – договора, изпълнените задължения по договора и погасените поради изпълнение задължения?; №4. Представлява ли предварителното изпълнениe, допуснато по силата на закона, на невлязъл в сила административен акт, юридически факт, който може да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие действителни, възмездни сделки, за заплатените парични задължения до датата на отпадане на основанието?; №5. Има ли пряко и непосредствено действие върху правата и задълженията на страните по договора за достъп отмяната на решение на ДКЕВР за определяне на размера на цените и достатъчна ли е тя като основание за реституция на даденото по него? Има ли значение фактът на предоставянето на услугата и нейното заплащане от страните?; №6. След като услугата достъп е предоставена и по икономическата си същност има себестойност по-голяма от нула – чия е доказателствената тежест да докаже с колко точно се е обогатил ответникът, в случай че ищецът иска връщане на платеното?; №7. Допустимо ли е съдът да обоснове своите правни изводи от недоказани с допустими процесуални способи факти? Следва ли ищецът да докаже, че отмяната на общия административен акт от съда поражда права и по отношение на него?; №8. Противоречи ли на принципите на правната сигурност и защитата на оправданите правни очаквания отмяната на индивидуален административен акт да води автоматично до отмяната на правните последици от допуснатото предварително изпълнение само за една от страните по действащ договор – цената за достъп, която е платена на законово и договорно основание, следва да бъде върната, а насрещната престация – достъп (под формата на предоставени услуги) – не? Представлява ли допуснато по силата на закона предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт, с който се определят временни пределни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, конкретно, безусловно и непротиворечиво уверение, произтичащо от достоверен и оправомощен източник, което да породи оправдано правно очакване у оператора на електроразпределителна мрежа по смисъла на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО да получи договорената цена за достъп до тази система?; №9. Следва ли чл. 17, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС да се тълкува в смисъл, че защитава законно придобит доход на оператор на разпределителна система по смисъла на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, изразяващ се в платена цена за достъп до разпределителната мрежа, в хипотезата на главния спор, при която цената за достъп е определена от националния регулатор с индивидуален административен акт и с допуснато предварително изпълнение, като този индивидуален административен акт впоследствие е отменен с влязло в сила съдебно решение?; №10. Допустимо ли е съгласно чл. 16, параграф 4 Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО операторите на разпределителната система да поемат, изцяло или частично, разходите за достъп до електроразпределителната мрежа, в случай че при транспонирането на директивата националният законодател не е предвидил изключението, установено в чл. 16, параграф 4 от същата директива?. По първия и седмия въпроси се твърди наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; по третия въпрос – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /в редакция преди изменението със ЗИД ГПК, ДВ., бр.86/2017 г./; по четвъртия и шестия въпроси – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; по втория въпрос – едновременно основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК; по петия, осмия, деветия и десетия въпроси – едновременно основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК.