Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

„1. Задължен ли е въззивният съд да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими доказателства в тяхната взаимна връзка, установените факти и обстоятелства, както и въведените от страните доводи и възражения?; 2. Следва ли да се счита, че ищецът е упражнил надлежно правото на разваляне на договора при изтичане срока на изпълнение, ако с едностранното изявление за извънсъдебно разваляне по чл. 87, ал. 1 ЗЗД не е предоставил на другата страна подходящ допълнителен срок за изпълнение, когато развалянето на договора не може да се реализира с исковата молба?; 3. След като изпълнителят по договор за строителство е от кръга на участниците в строителството по смисъла на ЗУТ и съответните подзаконови актове, налице ли е необходимост от оказване на съдействие от страна на възложителя за узнаване на издадени заповеди по чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ от изпълнителя, след като изпълнителят не е от кръга на заинтересуваните лица по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ и в кои случаи?; 4. Следва ли изпълнителят по договор за строителство да се счита неизправна страна, виновно неотстранила недостатък на изработеното, ако до отправяне предизвестието за разваляне на договора за строителство недостатъкът не е категорично установен и липсва задължително предписание ведно с технологичния процес за отстраняването му на проектанта-конструктор, лицето, упражняващо строителен надзор, и техническия ръководител на строежа по чл. 162, ал. 1 ЗУТ, чл. 170, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ и чл. 5, ал. 1 Наредба №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]3/2003, вписано в заповедната кни[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]га на строежа?; 5. Следва ли да се счита, че законовите предпоставки по чл. 87, ал. 1 ЗЗД за едностранно разваляне на договор за строителство от страна на възложителя са налице, ако предоставеният от възложителя допълнителен срок не е съобразен с необходимостта от безпротиворечиво установяване на недостатъка и липсата в тази връзка на конкретно задължително предписание на длъжностните лица по чл. 162, ал. 1 ЗУТ, чл. 170, ал. 3 ЗУТ и чл. 5, ал. 1 Наредба №3/2003 г., вписано в заповедната книга на строежа, описващо технологията на изпълнение?“. Във връзка с поставения първи процесуалноправен въпрос касаторът поддържа, че решението на въззивния съд не съответства на задължителните указания в т. 19 Тълкувателно решение №1 от 4.01.2001 г. на ОСГК и на разрешенията, дадени в постановените по чл. 290 ГПК решения на ВКС: решение №212 от 1.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г., II т. о., решение №127 от 5.04.2011 г. по гр. д. №1321/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №161 от 4.10.2016 г. по т. д. №2220/2015 г., II т. о., решение №210 от 15.08.2014 г. по гр. д. №6605/2013 г., IV г. о., решение №228 от 1.10.2014 г. по гр. д. №1060/2014 г., I г. о. и решение №68/24.04.2013 г. по т. д. №78/2012 г., II т. о. По втория формулиран въпрос касаторът прави позоваване на разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС във връзка с развалянето на двустранен договор, намерила израз в решение №186 от 15.07.2014 г. по гр. д. №6836/2013 г., III г. о. и решение №75 от 1.07.2014 г. по т. д. №3723/2013 г., II т. о., постановени по чл. 290 ГПК. По последните три въпроса твърди, че няма формирана съдебна практика, поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът сочи, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, което обосновава достъпа до касация.