Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

относно измама или грешка на някоя от страните по договор за продажба се изследват само в случай, че е налице съответен довод за унищожаемост на договора. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност въззивният съд приема, че моментът, от който почва да тече давностен срок при осъществена евикция по съдебен ред е този, от който е станало ясно, че действието на договора е отпаднало, т. е. от момента на влизане в сила на решението за признаване на права на трето лице върху продадената вещ. Ето защо и погасителната давност не е изтекла, тъй като едва с влязло в сила решение №255/13.01.2014 г. по гр. д. №718/2012 г. на Върховния касационен съд Б. А. А., К. А. А., И. И. С. и Д. А. М. са отстранени от 1/6 ид. ч. от закупения от тях през 2000 г. недвижим имот, следователно от този момент е започнал да тече петгодишния давностен срок, като исковата молба е подадена преди изтичането му на 27.05.2015 г. Ето защо и исковете за частично връщане на платената цена по сключения договор за продажба са приети за основателни и са потвърдени. По основателността на иска на Б. А. А., К. А. А., И. И. С. и Д. А. М. за заплащане на пропуснати ползи в размер на 21 766, 31 лв., представляващо средната пазарна лихва за влагане на сумата от 65 833, 33 лв. в банка за периода от 27.06.2000 г. до 27.05.2015 г. Б. Х. П. възразява, че купувачите са знаели за евентуални права на трети лица, а и искането им е погасено по давност. Въззивният съд обаче е приел, че с оглед императивния характер на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, следва служебно да се произнесе дали ищците са доказали, че претърпените вреди имат характер на пропусната полза. Посочил е, че по делото липсва установено по сигурен начин намерение на купувачите да открият банков влог, подготовка за откриването му или водене на преговори за внасяне на пари, които не са постигнали своя резултат единствено поради плащането на суми по сключената сделка за продажба. Отразено е и че не се установява дали посочената сума е била налична у купувачите към датата на покупка на имота или е била получена в заем от трето лице. При преценка на показанията на свидетеля П. пред първа инстанция, въззивният съд е счел, че са налице индиции, че продажната цена е осигурена от купувачите чрез заем. В резултат на изложеното е достигнал до извод, че Б. А. А., К. А. А., И. И. С. и Д. А. М. не са доказали сигурност на увеличението на имуществото си, ако не бяха заплатили сумата от 65 833, 33 лв. при покупка на имота от Б. Х. П., поради което и искът им е неоснователен без да се налага да се разглеждат възраженията на ответника и въззивният съд го е отхвърлил. По отношение на третия предявен иск от Б. А. А., К. А. А., И. И. С. и Д. А. М. против Б. Х. П. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на непризнаването от страна на Б. Х. П. за правата на Г. П. върху закупения имот, възраженията на ответника са, че последните са знаели, че е възможно имотът да е обременен с правата на трети лица, а при отговорност за евикция неимуществени вреди не се присъждат. Въззивният съд е приел първото възражение за доказано, тъй като видно от приложената по делото нотариално заверена декларация от 27.05.2000 г., подписана в деня на сделката, Б. А. А., К. А. А., И. И. С. и Д. А. М. са посочили, че знаят, че не е извършена пълна проверка от страна на нотариуса за правата на други лица върху имота, както и че във връзка със собствеността на имота се води съдебен спор. Като е съобразил характера на претендираните вреди, както и че „средностатистическият човек“ има средна житейска опитност, а знанието на няколко факти от негова страна дава основание да се приеме, че той следва да очаква осъществяването на техните последици, съдът е приел, че с подписаната декларация купувачите заявяват, че им е известно какви биха били последиците, ако се окаже, че върху имота имат права трети лица, поради това същите дължат грижата да се подготвят психически за възможните ефекти от такива права, както и че е вероятно необходимо да участват в съдебно производство, както да че е възможно да се окаже, че имотът, който са закупили е обременен с права на трети лица. Ето защо и предизвиканият от съдебния процес стрес е могъл да бъде ограничен при съответните мерки от страна на ищците. Тази очаквана грижа от страна на Б. А. А., К. А. А., И. И. С. и Д. А. М. изключва отговорността на Б. Х. П. за предизвикване на причинен процес в тяхната психика, който неминуемо и по естествен път да води до възникване на негативни преживявания, които да се квалифицират като неимуществени вреди. Поради изложеното въззивният съд е намерил и тази искова претенция за неоснователна. В резултат е потвърдил първостепенното решение, с което са уважени исковете за заплащане за заплащане на сумата от общо 65 833, 33 лева или по 16 458, 44 лв. на всеки Б. А. А., К. А. А., И. И. С. и Д. А. М. – намаление на цената по продажба на недвижим имот, извършена с нотариален акт №078, рег. №3262, нот. дело №073/27.06.2000 г. на нотариус Г. поради съдебното им отстраняване от 1/6 ид. ч. от имота и го е отменил в останалата част, като е отхвърлил исковете с правно основание чл. 190, ал. 2, предл. второ ЗЗД за заплащане на сумата от 21 766, 31 лв. или по 5 441,57 лв. на всеки, представляваща част от общо дължимото обезщетение за имуществени вреди в размер на 54 440, 05 лв. във формата на пропуснати ползи от нереализирана средна пазарна лихва от невлагането в банка на сумата от 65 833, 333 лв. за периода от 27.06.2000 г. до 27.05.2015 г. и с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ във вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 12 000 лв. по 3 000 лв. за всеки – обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от това, че са им прехвърлени права от Б. Х. П., които той не притежава.