Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Допустимо ли е съдът да обсъжда избирателно свидетелски показания само на една от групите свидетели/една част, като игнорира изцяло показанията на друга група свидетели/друга част, относно релевантни за спора факти, щом установяването им е допустимо чрез гласни доказателства? Нарушен ли, ще е тогава принципът на равнопоставеност на страните в процеса и поставя ли се по този начин една от страните в по-неблагоприятно положение от другата? Задължение на съда ли е да осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права и чрез игнорирането на всички гласни доказателства, чрез които страната доказва твърденията си, поставя ли я в невъзможност да докаже твърденията си респ. в неизгодна процесуална позиция?

Задължение на съда ли е при преценката си относно заинтересованост на свидетелски показания да положи усилия и да разкрие на кого от тях дава вяра и да посочи в мотивите си защо това е така? При констатирано противоречие или заинтересованост на свидетелски показания следва ли да ги обсъди наред с останалия доказателствен материал по делото или е достатъчно да ги определи като „заинтересовани“, да ги изключи и да не ги обсъжда?

Кои са критериите, при наличието на които следва показания на свидетел да бъдат определени като „заинтересовани“ и „нелогични“, и длъжен ли е съдът да прецени поотделно способността на всеки един свидетел да възпроизведе факти от значение за спора, както и да извърши преценка на степента му на заинтересованост и начина по който е възникнала?

При две различни твърдения за придобивен способ, съответно заявени пред Нотариус и обективирани в издаден констативен нотариален акт и тези заявени пред съд в производство по оспорване на този нотариален акт, по кое от двете заявени придобивни основания следва съдът да се произнесе и съответно да вземе предвид?