Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

1. “Следва ли при отмяна на въззивното решение и връщане за ново разглеждане въззивният съд да приложи закона в съответствие с дадените от ВКС указания?“; 2. „Може ли съдът да се произнесе извън претендирания по делото период за конкретното вземане по фактура и да присъди заплащане на потребена ел. енергия извън предметния обхват на делото?“, които счита, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение №175/23.12.2015 г. по т. д. №3021/2014 г. на I т. о. на ВКС; 3. „Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 236, ал. 1 ГПК?“, по които твърди, че решаващият съд се е произнесъл в противоречие с решение №184 от 17.12.2018 г. по т. д. №2781/2017 г. на I т. о. на ВКС и с решение №155 от 18.02.2019 г. по гр. д. №4623/2017 г. на I г. о. на ВКС; 4. „Следва ли въззивният съд да квалифицира спорния предмет по основание и размер?“, който счита за разрешен в противоречие с практиката на ВКС, каквато не цитира, и 5. „Трябва ли да се докаже виновното поведение на абоната при софтуерна намеса в СТИ и показанията в т. н. тарифа едно и две?“, за който твърди разрешаването му в противоречие с решение №200 от 30.12.2013 г. по т. д. №983/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №201/21.12.2013 г. по гр. д. №799/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №165/19.11.2009 г. по т. д. №103/2009 г. на ВКС, II т. о.; решение №177/12.12.2011 г. по т. д. №1008/2010 г. на ВКС, II т. о.; решение №223/12.07.2011 г. по т. д. №124/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение №71/23.06.2011 г. по т. д. №628/2010 г. на ВКС, І т. о.; решение №29/15.07.2011 г. по т. д. №225/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение №189/11.04.2011 г. по т. д. №39/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение №26/4.04.2011 г. по т. д.№427/2010 на ВКС, ІІ т. о., и решение №104/5.07.2010 г. по т. д. №885/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.. Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, изразяващо се в приемане за установено в противовес на приетите по делото доказателства, че натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3е изразходвано след монтиране на електромера на процесния обект, доколкото липсват данни, че към момента на монтажа му показанията в този регистър са били нулеви.