Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

по т. 1 - че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в определение №410/27.09.2019 г. по ч. т. д. №1813/2019 г. на I т. о., определение №10 от 06.01.2021 г. по ч. т. д. №2479/2020 г. на II т. о., определение №25 от 10.01.2013 г. по ч. гр. д. №795/2012 г. на IV г. о., определение №410/27.09.2019 г. по ч. т. д. №1813/2019 г. на I т. о., определение №340/22.07.2019 г. по ч. т. д. №1250/2019 г. на I т. о., определение №456 от 03.08.2015 г. по ч. т. д. №1826/2015 г. на II т. о. и определение №40 от 18.01.2018 г. по ч. т. д. №2586/2017 г. на I т. о. : "1. Преюдициален ли е по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК спорът за законосъобразността на декларативен индивидуален административен акт /ИАА/, който няма отношение към възникването или погасяването на облигационната връзка между страните в гражданския процес, но уточнява факти и обстоятелства на стабилен ИАА, който е елемент от фактическия състав на същата облигационна връзка; 2. При наличие на предпоставките, предвидени в чл. 17, ал. 2 ГПК, както и когато административният акт е свързан с реализирането на спорните по делото субективни облигационни права, възниква ли за съда задължение служебно да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността на акта; 3. Необходимо ли е съдът да бъде изрично сезиран с иск по чл. 17, ал. 2 ГПК, за да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността на административния акт, който е част от смесения фактически състав, опосредяващ спорните облигационни права в гражданския процес, или това е служебно (ex lege) правомощие на съда; 4. Зависи ли от определени граници във времето предявяването на иска по чл. 17, ал. 2 ГПК и възможно ли е да бъде изрично предявен за пръв път чрез въззивната жалба срещу първоинстанционното решение; 5. Допустимо ли е съдът да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност върху индивидуален административен акт, който е елемент от фактическия състав на облигационна връзка между страните в гражданския процес, но по изричната сила на закон подлежи на предварително изпълнение и дали законово придадената изпълнителна сила на ИАА дерогира правомощието на съда да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността му; 6. Допустимо ли е предварително изпълнение на ИАА да дерогира правото на защита на заинтересована страна, пряко засегната от такъв ИАА, посредством възможността гражданският съд да се произнесе по същество, без да се съобрази с липсата на стабилност на ИАА, висящността вследствие неговото обжалване и директната връзка между ИАА и облигационно-правния спор". Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в касационната жалба се сочи вероятна недопустимост на въззивното решение - чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК, с доводи, че въззивният съд е постановил решението си при наличие на процесуална пречка за разглеждане на спора по същество, а именно - основание за спиране на делото до приключване на преюдициалното производство пред административен съд.