Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

били свързани със статута на решение по чл. 36а, ал. 2 ЗЕ на ДКЕВР и правните последици от отмяната на индивидуалния административен акт, като конкретен въпрос не е поставен. Не е поставен такъв и в т. 2 от изложението, с която лаконично е отбелязано, че регулаторния орган по ЗЕ- ДКЕВР е институция на държава членка на ЕС и дейността му се подчинява на правилата на правото на ЕС. Като т. 3е поддържано, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и едновременно с това и основания за преюдициално запитване по въпросите:3.1 „Приложими ли са правилата на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета на актовете на ДКЕВР по чл. 36, ал. 2 ЗЕ за определяне на цената на достъп за производителите на електроенергия от ВЕИ до електропреносната и електроразпределителната мрежа на територията на Република България.”3.2/” Следва ли чл. 16, пар.3 Директивата 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО да се тълкува в смисъл, че допуска операторите на разпределителната система да поемат изцяло или частично, разходите за достъп до електроразпределителната мрежа в случай, че при транспонирането на директивата националният законодател не е потвърдил изключението в чл. 16, пар. 4 от същата Директива.” 3.3 „ Допустимо ли е при отсъствие на нормативен акт на вътрешното право, който да допуска изрично приложението на пар. 16, т. 4 Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета на територията на Република България, подобен правен резултат да се постига, с 1/ индивидуален административен акт на ДКЕВР или 2/ отсъствието на такъв акт.” Страната накратко е изложила общи доводи по основанието като е обосновала относимостта на така поставените въпроси към обжалваното решение. Страната във връзка с оплакването си, че въззивният съд бил обосновал безвъзмездния характер на услугата при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила – не бил оповестил правната квалификация на страните съобразно т. 2 на ТРОСГТК №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1/2013 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. но и в противоречие с международни актове. В тази връзка са поставени въпросите: 4.1/”Допустимо ли е въззивният съд, който е констатирал неправилна правна квалификация на първоинстанционния съд вследствие, на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, да откаже да оповести констатацията си на страните и да им даде възможност в състезателна процедура да упражнят правото си на ефективни правни средства. 4.2 „ Следва ли правата на ефективна съдебна защита и на справедлив съдебен процес, закрепени в чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство и съдебна практика, според които националният съд може да повдигне правно основание, свързано с правото на ЕС, едва в постановеното от него съдебно решение, без да предостави възможност на страните по спора да представят своята позиция по това правно основание.” Отново по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, при сочено противоречие с тълкувателна практика на ВКС, касаторът е поставил въпросите –„ 5.1. „ Допустимо ли е съдът да се позовава на каузални разрешения на ВКС, постановени в решения на ВКС по чл. 290 ГПК, по въпроси стоящи вън от конкретния правен въпрос, за който е допуснато касационното производство по реда на чл. 288 ГПК. 5.2.”Допустимо ли е да се формира задължително тълкуванепо въпрос, който е различен от „темпоралното действие на отмяната на индивидуалния административен акт.” 5.3 „Задължително ли е за съдът тълкуването на цитираните съдебни решения, относимо към приложението на чл. 195 АПК по аргумент за противното към процесните правоотношения”и 5.4” Задължително ли е тълкуването на съда в цитираните съдебни решения по отношение правното значение на допуснатото по закон предварително изпълнение на индивидуален административен акт, което се явява законно изпълнително основание по смисъла на чл. 268 АПК”. Въпросите, които страната определя като „четвърти въпрос” но обозначава с №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]6 отново са поддържани като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и същевременно с това и въпроси по тълкуване и прила[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]гане на право на ЕС, а именно: 6.1 „ Следва ли правото на ефективна съдебна защита, както е установено в чл. 47, ал. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство и съдебна практика, съгласно които отговорът на правен въпрос, постановен по конкретното дело Върховният касационен съд: който е от значение за решаване на спор относно възмездния характер на правото на достъп до електропреносната мрежа, който е задължителен за долустоящите съдилища, който е приет без да отчита правото на ЕС…” 6.2 „ Допуска ли общностното право и по специално принципът на ефективност съществуването на разпоредби като чл. 290 ГПК…”Страната е изложила разбирането си по посочените въпроси. Касаторът е поставил следните „съставни въпроси” във връзка с изложеното си тълкуване по прилагането на чл. 36а, ал. 2 ЗЕ, -8.1” Определената от административния орган регулирана пределна цена на мрежовата услуга достъп до електроразпределителните мрежи” за производителите на електроенергия от ВЕИ ограничава ли страните по договора за мрежова услуга да уговарят като цена всяка стойност, намираща се в границите на пределната цена…” 8.2 „ Може ли задължение за заплащане по договор за достъп до електропреносна или електроразпределителна мрежа, да има друг, недоговорен източник и ако може кое е непосредственото основание за възникване на задължението…” 8.3 „ Различава ли се основанието за плащане по двустранен възмезден договор от основанието по договора и ако се отличава коя е правната норма, която регулира съществуването на такова отличие, какви са нейните хипотези, диспозиция и правни последици”. Поставени са въпросите:”9.1 Допустимо ли е релевиране на кондикционен иск за неоснователно обогатяване поради отпаднало основание за договор с продължително или периодично действие, относимо към заплатените договорноустановени парични задължения до датата на отпадане на основанието” 9.2 „ Представлява ли предварителното изпълнение, допуснато от закона за изпълнение на невлязъл в сила в сила индивидуален, административен, юридически факт, който може да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие сделки”, 9.3 „ Следва ли правото на ЕС и принципите на правна сигурност и защита на определените правни очаквания, да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство и съдебна практика като тези по главния спор, съгласно които отмяната на индивидуален административен акт… автоматично води до отмяна на последиците на допуснатото предварително изпълнение… „ и 9.4 „ Следва ли допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт, с който се определят временни пределни цени на достъп до електропреносната система… което да породи оправдано правно очакване у оператор… да получи договорената цена.”Страната пространно е развила разбирането си по така формулираните въпроси като ги е обвързвала с основанията по чл. 280, ал. 1, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на въпроси 9.3 и 9.4, а по другите чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Посочения като девети правен въпрос, страната е определила като процесуален и свързан със съдържаните на мотивите на акта, а именно - 11.1” Допустимо ли съдът при обосноваване на своите правни изводи да не посочи приложимата материалноправна норма, от чийто диспозитив извежда релевантните по спора факти.,11.2 „ Допустимо ли е съдът да не изпълни задълженията си да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните … 11.3 „Допустимо ли е съдът да откаже изрично да разгледа и обсъди доводите на страните на основание наличие на задължителна съдебна практика по сходни казуси, която изключва възможността да бъде променен окончателния правен извод. Последният правен въпрос обозначен като десети е формулиран като – 12.1 „ Допустимо ли съдът да откаже да се съобрази с качеството на субекта/ търговеца/и да откаже да приложи правилото на вторият квалифициращ търговската сделка критерий по чл. 286, ал. 2 и3 ТЗ. 12.2 „ Допустимо ли е съдът да откаже да приложи обвързващата презумпция на чл. 292 ТЗ…” Страната е поддържала по тези въпроси основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Изложени са и подробни доводи за недопустимост на обжалваното решение. Депозирана е и молба за отправяне на преюдициално запитване до СЕС и за спиране на производството.