Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

е за обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по чл. 282 ГПК /отм./ по допускане на делбата и може ли то да се пререшава в нейната втора фаза. Сочи се, че въззивният съд е преразгледал влязлото в сила решение, с което е приключила първата фаза на делбата и отново се е произнесъл по въпроса кои и колко са делбените имоти, като е приел, че не се касае за два имота – първи етаж и сутеренен етаж, а само за един имот от първи етаж ведно с мазета, в противоречие с ТР №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]65/12.09.1977 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. по гр. д. №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]38/1977 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г., ОСГК, ВС, решение №337/10.10.2011 г. по гр. д. №666/2010 г., ВКС, І г. о., решение №487/05.07.2010 г. по гр. д. №1277/2009 г., ВКС, І г. о., решение №117/07.05.2012 г. по гр. д. №1098/2011 г., ВКС, ІІ г. о., решение №60/15.04.2015 г. по гр. д. №4948/2014 г., ВКС, І г. о. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставят въпросите: може ли въззивният съд във втората фаза на делбата служебно да назначава техническа експертиза със задача събиране на доказателства за пререшаване на въпросите от първата фаза досежно поделяемостта на имотите, както и допустимо ли е в процеса да откаже да допусне тройна съдебно – техническа експертиза по чл. 157, ал. 2 ГПК /отм./ и вместо нея да назначи повторна експертиза по чл. 201 ГПК при съдебно производство по реда на ГПК /отм./ и във вр. пар. 2, ал. 1 ПЗР ГПК; в кой момент се определя пазарната стойност на делбения имот и колко пъти следва да се определя в процеса – може ли въззивният съд да определя нова пазарна стойност при необжалване на решението в тази част и коя следва да е актуалната пазарна стойност, съобразно която да се определят делбените квоти и дължимите разноски /въззивният съд е определил пазарната стойност на делбения имот повторно без да е направено искане или същата да е оспорена от страните, поради което решението е постановено в нарушение на чл. 219, вр. чл. 196, ал. 2 ГПК /отм./. и ТР №8/31.10.2012 г. по тълк. д. №8/2012 г., ОСГК, ВКС/; към кой момент следва да се даде преценка за поделяемост съгласно строителните правила и норми – към момента на построяването, към момента на постановяване на решението по чл. 282 ГПК /отм./ за допускане на делбата или към момента на извършване на съдебната делба; как се прилагат строителните правила и норми при условие, че съобразно нормативният акт те действат само за новопостроените сгради, а не и за изградените преди влизането им в сила, към преценката за поделяемост; може ли съдът да пререшава наличието на търпимост и да не зачита заключението на овластените органи във втората фаза на делбата, както и какво е правното значение на удостоверението за търпимост, което съгласно пар. 16 ПР на ЗУТ позволява извършването на правни сделки с недвижим имот в режим на търпимост /съдът не е придал правно значение на удостоверението за търпимост/.