Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

1./ „При възлагане от съда, по реда на чл. 59, ал. 2 СК, упражняването на родителските права на единия родител, става ли той изключителен титуляр на тези права и има ли изключителното право да ги упражнява?“; 2./ „След възлагане от съда, по реда на чл. 59, ал. 2 СК, упражняването на родителските права на единия родител, упражнява ли другият родител някакви свои неотменими и невъзложими на други лица родителски права, какви и в какъв обем?“; 3./ „Как следва да се разбира (тълкува) изразът в разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „А“ от ЗЗД „упражняват родителски права и за кои родители се отнася – за тези родители, на които по реда на чл. 59, ал. 2 СК са възложени родителските права или за тези родители, на които родителските права не са ограничени или отнети?“; 4./ „При възлагане от съда, по реда на чл. 59, ал. 2 СК, упражняването на родителските права на единия родител, приложима ли е разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „Б“ от ЗЗД, относима към попечителството и настойничеството по отношение на другия родител и детето?“; 5./ „При възлагане от съда, по реда на чл. 59, ал. 2 СК, упражняването на родителските права на единия родител, тече ли придобивна давност по чл. 79, ал. 1 между другия родител и детето и за недвижими имоти собственост на детето?“; 6./ „При възлагане от съда, по реда на чл. 59, ал. 2 СК, упражняването на родителските права на единия родител, тече ли давност между другия родител и детето и за какви вземания?“ 7./ „В случай на плащане от страна на длъжника на равна или по-висока сума от съдебно определената месечна сума за издръжка и непосочване на конкретния месец, за който се отнася плащането, погасява ли размерът на платената парична сума изцяло или отчасти най-обременителната неплатена месечна вноска за издръжка по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 и 2 ЗЗД?“ – по поставения въпрос се сочи противоречие с ТР №3/2017 г. на ВКС, ОСГТК, определение №925/15.07.2014 г. по гр. д. №1211/2014 г. на ВКС, III ГО, както и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по съображения за липса на формирана съдебна практика по идентичен казус; 8./ „В случай на плащане от страна на длъжника на по-висока сума от съдебно определената месечна сума за издръжка и непосочване на конкретния месец, за който се отнася плащането, погасява ли размерът на разликата между дължимата месечна издръжка и действително платената парична сума, изцяло или отчасти най-обременителната неплатена месечна вноска за издръжка по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 и 2 ЗЗД?“ – по поставения въпрос се сочи противоречие с ТР №3/2017 г. на ВКС, ОСГТК, определение №925/15.07.2014 г. по гр. д. №1211/2014 г. на ВКС, III ГО, както и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по съображения за липса на формирана съдебна практика по идентичен казус; 9./ „В случай, че длъжникът за издръжка, без да посочи конкретното месечно задължение, което погасява, плати на кредитора и това плащане е сторено след изтичане на погасителната давност за определен брой месечни вноски за издръжка, представлява ли плащането конклудентно, мълчаливо действие на признаване на неплатените задължения и/или валиден отказ от субективното право на погасителна давност за месечните задължения, за които давността е настъпила? – по поставения въпрос се сочи противоречие с решение №100/20.06.2011 г. по т. д. №194/2010 г. на ВКС, II ТО, решение №65/03.06.2011 г. по т. д. №600/2010 г. на ВКС, I ТО, решение №186/19.06.2013 г. по гр. д. №927/2011 г. на ВКС, IV ГО, както и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по съображения за липса на формирана съдебна практика по идентичен казус; 10./ „В случай на плащане на по-висока сума от съдебно определената месечна сума за издръжка и непосочване на конкретния месец, за който се отнася плащането, представлява ли размерът на разликата между дължимата месечна издръжка и действително платената парична сума конклудентно, мълчаливо действие на признаване на неплатените задължения и/или валиден отказ от субективното право на погасителната давност на месечните задължения, за които давността е настъпила?“ – по поставения въпрос се сочи противоречие с решение №100/20.06.2011 г. по т. д. №194/2010 г. на ВКС, II ТО, решение №65/03.06.2011 г. по т. д. №600/2010 г. на ВКС, I ТО, решение №186/19.06.2013 г. по гр. д. №927/2011 г. на ВКС, IV ГО, както и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по съображения за липса на формирана съдебна практика по идентичен казус. По въпроси №1 - 6 се поддържа противоречие на въззивното решение с ТР №1/03.07.2017 г. по т. д. №1/2016 г. на ОСГК на ВКС /т. 2./ - основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се излагат съображения, че произнасянето от касационна инстанция по поставените въпроси е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът сочи, че при преглед на цитираната от въззивен съд съдебна практика се установява несъблюдаване от решаващите съдилища на правните разрешения, дадени с ТР №1/03.07.2017 г. по т. д. №1/2016 г. на ОСГК на ВКС. Същевременно твърди липса на съдебна практика по въпросите за претендираната давност от настойници и попечители за времето на попечителството и настойничеството, както и за претендираната от родител придобивна давност по чл. 79 ЗС за времето, през което на родителя не е възложено упражняването на родителските права. Позовава се на чл. 27, ал. 4 Конвенцията за правата на детето, съгласно която „Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички необходими мерки за получаване от страна на детето на издръжката от родителите или от другите лица, които носят финансова отговорност за него както на тяхната територия, така и от чужбина.