Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя и длъжен ли е съдът да обсъди всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост?

Следва ли въззивният съд да допусне своевременно поискани от страните свидетелски показания, съдебно-психологическа експертиза и събиране на доказателства по реда на чл. 192 ГПК за установяване на релевантни за спора факти и обстоятелства при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 266, ал. 3 ГПК?

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички релевантни за спора факти, както и да обсъди всички наведени доводи и твърдения на страните, като изложи мотиви по тях и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи, както и да направи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК?

Как следва съдът да определя адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв - пропорционално с оглед изхода от спора, на база размера, определен в Наредба №1 за адвокатските възнаграждения, или изхождайки от фактическата и правна сложност на делото, от принципа за възмездност на адвокатския труд и за обоснованост и справедливост на възнаграждението на адвоката, осъществил защитата на доверителя си при условията на безвъзмездно процесуално представителство?

Следва ли адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, да е справедливо и обосновано и да съответства на цената на иска, на фактическата и правна сложност на делото и на положения от адвоката труд, обема на извършената от него работа, броя на явяванията в открито съдебно заседание пред съответната съдебна инстанция и др. относими обстоятелства?