Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

По дело с твърдения за неравноправни клаузи в договор и при оспорване на качеството на потребител, чия е доказателствената тежест за установяване на качеството потребител - на физическото лице, което твърди, че е потребител, или на търговеца?

Кой е релевантният момент, спрямо който се преценя наличие или липса на потребителско качество?

Релевантният момент, спрямо който се преценява наличие или липса на потребителско качество, еднакъв ли е и за двете страни по спора? Трябва ли всички доказателства, представени по делото, да бъдат преценени спрямо един и същ релевантен момент?

При преценка дали физическото лице е сключило договора в качеството на потребител, длъжен ли е съдът да вземе предвид всички обстоятелства по делото? Има ли значение в тази връзка субективното отношение на търговеца или намерението на страните при сключването на договора? За наличието или липсата на потребителско качество има ли значение как банката е възприела кредитополучателя по договора?

От кой момент настъпва преклузията на страната да сочи нови доказателства и да прави нови доказателствени искания - при наличие на доклад по делото и разпределение на доказателствената тежест от първата инстанция?

Длъжен ли е съдът да изложи съображенията си защо кредитира дадени свидетелски показания?

Представлява ли новация един договор за кредит, с който се договаря отпускане на сума за погасяване на друг кредит, когато страните не са заявявали воля с новия договор за кредит да прекратят стария, а само да се погаси задължението по стария, и когато за известен период от време двата договора съществуват едновременно и паралелно?

Представлява ли обективна новация договор за кредит, с който се договаря отпускане на сума за погасяване на друг кредит, когато двата договора (старият и новият) съществуват едновременно и паралелно, докато сумата на новия кредит не погаси реално предишния кредит?

Когато съдът прецени, че извършеното преструктуриране по договор за кредит представлява нищожна капитализация, означава ли това, че самите капитализирани суми не са дължими, или означава, че не са дължими само лихвите, начислени върху капитализираните суми?

Длъжен ли е въззивният съд при решаване на делото да обсъди и да се произнесе по всички доводи за неправилност на обжалваното решение, посочени във въззивната жалба? Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават, и доказателствата за тях?