дължи ли съдът излагане на аргументи защо възприема едно от тях и следва ли да обсъди останалите заключения? За приложението на чл. 202 ГПК при наличие на няколко противоположни по смисъл варианта на заключение по едни и същи въпроси в една експертиза /заключение на едно вещо лице/, дължи ли съдът излагане на аргументи защо възприема един от вариантите и следва ли да обсъди останалите варианти?; 2/ Следва ли съдът да приеме заключението на вещото лице без да го обсъди с другите доказателства по делото?; 3/ При наличие на две противоположни заключения /експертизи/, които са изготвени от вещите лица по различен начин – едното без да се възприемат свидетелски показания поради личната преценка на вещото лице за негодността на тези доказателства, и второто на база данни от същите тези свидетелски показания, върху които вещото лице е извършило изчисления, кое заключение следва да се кредитира от съда, т. е. следва ли съдът да възприеме личната преценка /оценка/ на вещото лице за годността на събрани по делото доказателства, ако не са налице хипотези на извършено престъпление по чл. 290 НПК? Поддържа, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №107/27.07.2015г. по т. д. №4680/2013г. на ВКС, I т. о., както и че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По втория въпрос сочи противоречие с решение №60/25.03.2013г. по т. д. №475/2012г. на ВКС, II т. о. Счита, че третият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.