1. Може ли съдът да основе решението на избрани доказателства, без да обсъди останалите и да изложи защо ги отхвърля, 2. Приемат ли се за доказателство констатациите в Обвинителния акт за липса на упълномощаване, ако не са оспорени от ищците, 3. Налице ли е упълномощаване с конклудентни действия на водач, който не разполага и не представя застрахователната полица на автомобила, 4. Чия е доказателствената тежест за факта на упълномощаване, 5. Представлява ли съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД съзнателното качване на пострадалия в автомобила при водач, употребил алкохол, 6. Роденото след смъртта на баща си дете търпи ли неимуществени вреди или само имуществени, размерът им следва ли да е равен на размера на обезщетението на преживялата съпруга и има ли право на лихва. Жалбоподателят поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК: По първия въпрос сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с установената съдебна практика - Р.№221/15.04.2002 г. по гр. д.№677/2001 г. на ВКС и Р.№24/28.01.2010 г. по гр. д. №4744/2008 г. на ВКС, І г. о. По втория въпрос излага, че е решен в противоречие със съдебната практика, която е в смисъл, че за да съставляват конклудентни действия за упълномощаване, водачът следва да представи на органите на МВР документите на лекия автомобил и застрахователната полица по риска гражданска отговорност - Р.№961/06.12.2010 г. на САС по гр. д.№1949/2007г., Р.№22/01.04.2009г. по т. д.№328/2008 г. на ВКС,ІІ т. о., Р.№113/01.10.2009 г. по т. д.№227/2009 г. на ВКС, І т. о., Р.№161/13.10.2009 г. по т. д.№198/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., Р.№139/07.10.2009 г. по т. д.№405/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. Жалбоподателят по въпроса за доказателствената тежест за доказване факта на упълномощаване, която е на ищците, счита, че решението противоречи на Р.№961/06.12.2010 г. по гр. д.№1949/2007 г. на САС. По въпроса за съпричиняването от страна на пострадалия, качил се в автомобила при водач, употребил алкохол, поддържа, че е разрешен в противоречие със съдебната практика: Р.№73/21.01.2010 г. по гр. д.№1043/2008 г. на САС и Р.№98/08.07.2010 г. по т. д.№942/2009 г. на ВКС, І т. о. По въпросите за правото на нероденото дете на загиналия на обезщетение за неимуществени вреди, счита, че е решен в противоречие със съдебната практика: ППлВС №4/23.12.1968 г., ППлВС №5/24.11.1969 г., ППлВС №4/25.05.1961 г., ППлВС №2/30.11.1984 г. по гр. д.№2/1984 г. Жалбоподателят поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: за констатациите в обвинителния акт за липса на упълномощаване, за вида на вредите, за които на нероденото дете на загиналия се дължи обезщетение, за размера му и за правото на лихви, което основание не обосновава с излагане на доводи.