Прекратяване на наказателното производство от съда
Чл. 250. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.; изм. изцяло, бр. 63 от 2017 г., в сила от 06.11.2017 г.; изм., бр. 44 от 2018 г.) (1) Съдът прекратява наказателното производство:
1. в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 8а, 9 и 10, а когато производството е образувано по тъжба на пострадалия – и в случаите по чл. 24, ал. 5;
2. когато деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, съставлява административно нарушение.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2018 г.) Когато прекратява наказателното производство, съдът се произнася по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало. В случаите по ал. 1, т. 2 съдът изпраща делото заедно с веществените доказателства по компетентност на съответния административнонаказващ орган.
(3) Препис от разпореждането за прекратяване на наказателното производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, се връчва на частния тъжител и на обвиняемия.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2018 г.) Определението и разпореждането за прекратяване на наказателното производство подлежат на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и първа.