Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Как следва да се прилага принципът па справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди в хипотеза па предявен пряк иск срещу застрахователя? – противоречие с решение №32/15.03.2021 г. по т. д. №30/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №376/18.06.2024 г. по гр. д. №3748/2023 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение №50061/08.03.2024 г. по т. д. №1494/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о.

Трябва ли съдът да определи и посочи какъв според него е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД преди да наложи редукцията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД? – противоречие с решение №63/08.07.2019 г. по т. д. №2013/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №190/26.07.2013 г. по гр. д. №20/2013 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение №191/18.03.2010 г. по гр. д. №824/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №211/29.03.2010 г. по гр. д. №719/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №577/29.2010 г. по гр. д. №1741/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о.

При прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от съда следва ли възражението за съпричиняване да е доказано по безспорен начин от ответника? – противоречие с решение №47/05.06.2019 г. по т. д. №504/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о.

До кой момент от производството може да се прави възражение за съпричиняване и допустимо ли е съдът да редуцира размера на обезщетението, ако такова възражение не е направено с отговора по чл. 131 ГПК или при условията на чл. 147 ГПК? – противоречие с решение №45/15.04.2009 г. по т. д. №525/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №206/12.03.2010 г. по т. д. №35/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №58/29.04.2011 г. по т. д. №623/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №341/15.11.2013 г. по т. д. №540/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №134/18.11.2020 г. по т. д. 1422/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о.

Длъжен ли е въззивният съд при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД да извърши конкретна, съвкупна и мотивирана преценка на всички релевантни обстоятелства – вид и тежест на уврежданията, интензитет и продължителност на болките и страданията, възраст, отражение върху личния и професионалния живот, икономическите условия към датата на деликта – и да обоснове връзката им с присъдения размер?

По какви критерии съдът преценява дали присъденият размер е достатъчен да репарира неимуществените вреди, без да надхвърля репаративната функция и без да води до неоснователно обогатяване?

Допустимо ли е икономическите показатели към датата на деликта /минимална и средна работна заплата, покупателна способност/ да бъдат използвани като ориентир при преценката на справедлив размер по чл. 52 ЗЗД?

Как следва да се определя релевантният период, който да бъде съобразен при оценката на болките и страданията – периодът на лечение и възстановяване към датата на увреждането, или и последващи икономически процеси?

При установено съпричиняване на вредоносния резултат длъжен ли е съдът да намали обезщетението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД съразмерно на приноса на пострадалия и да мотивира процента на съпричиняването?

Какъв е характерът на методиката по чл. 493а КЗ – има ли тя ориентировъчен и уеднаквяващ характер, въвежда ли обективни икономически фактори, които съдът следва да обсъди при преценката за справедлив размер по чл. 52 ЗЗД?

Допустимо ли е присъждането на законна лихва за продължителен период да превърне обезщетението от репаративно в санкционно, без съдът да обсъди пропорционалността на общия резултат?