Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020

от материално и процесуално естество, от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди, че са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК, поради вероятната недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси, с твърдението, че са обусловили изхода на спора и разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото са: относно допустимостта на иска по чл. 74 КТ за признаване на недействителност на клауза „срок“ на трудовия договор при наличието на законовата фикция на чл. 68, ал. 5 КТ, както и след като трудовото правоотношение е прекратено, поради изтичане на срока; когато съдът е обявил недействителност на клаузата за „срок на договора на основание чл. 74 КТ като се е произнесъл с диспозитив, приложима ли е разпоредбата на чл. 75, ал. 1 и ал. 2 КТ и тази недействителност действа ли назад и на какво основание при добросъвестност на работника; допустимо ли е съдът при произнасяне по установителния иск за нищожност на клауза на трудовия договор по чл. 74 КТ да се основава на законовата фикция по чл. 68, ал. 5 КТ и дължи ли съдът нарочно произнасяне с диспозитив като обявява недействителност на клаузата за срок на трудов договор на основание чл. 68, ал. 5 КТ; длъжен ли е съдът служебно да приложи законовата фикция по чл. 68, ал. 5 КТ, при условие, че ищецът не я е посочил като основание в исковата молба, а изрично е сезирал съда с установителния иск по чл. 74 КТ; в случай, че всеки последващ срочен договор се предшества от нарочна молба от работника/служителя, може ли да се приеме, че работникът не се е съгласил със срочността на договора/в контекста на правото на свободното договаряне между страните/. Поставен е и процесуалноправен въпрос с твърдението, че е обусловил изхода на делото и е решен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика на ВКС – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно: може ли съдът по иск за отмяна на незаконно уволнение да се произнася по основания за незаконност на уволнението, които не са посочени в исковата молба. Позовава се и представя съдебна практика в тази насока, с твърдението, че приетото от въззивния съд й противоречи – решение №167 от 30.07.2014 г. по гр. д. №6368/2013 г., ІV г. о. на ВКС, решение №397 от 31.10.2013 г. по гр. д. №2870/2013 г., ІV г. о. на ВКС, решение №790/29.07.2011 г. по гр. д. №148/2010 г., ІV г. о. на ВКС, решение №459/27.10.2011 г. по гр. д. №1532/2010 г., ІV г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Позовава се и на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение, поради недопустимост на предявения и разгледан иск по чл. 74 КТ и очевидна неправилност с твърдението, че въззивното решение е постановено „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, тъй като съдът не е съобразил действителните отношения между страните по трудовия договор като не е съобразил разпоредбата на чл. 20 ЗЗД.