Решение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

от материално и процесуално естество, които са от значение за изхода на делото и които са свързани с приложението на чл. 31, ал. 2, предл. второ ЗЗД, чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, както следва: за задължението на съда по чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 ГПК да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка, да съобрази доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение и за изложи мотиви затова и в частност при преценката дали дееспособното лице, сключило договора е могло при сключването му да разбира или ръководи действията си, която е определяща при основателността на предявен иск по чл. 31, ал. 2 ЗЗД, длъжен ли е съдът изцяло да се довери на заключенията на експертите по послесмъртните експертизи/т. е. определящи са медицинските критерии/, или следва да направи преценката, съобразявайки освен медицинските, още и житейските и юридически критерии, разглеждайки заключенията на приетите медицински експертизи заедно с всички други ангажирани по делото доказателства, относими към преценката за състоянието на лицето към релевантния момент; както и материалноправният въпрос за възможността наследникът на увредения да предяви иск по чл. 31, ал. 2 ЗЗД, ако не е поискано поставянето му/на увредения/ под запрещение и в частност – начинът на обективиране на волеизявлението на лицето – чрез полагане на пръстов отпечатък, съставлява ли част от съдържанието на договора, подлежаща на преценка от съда при проверката на условието по чл. 31, ал. 2, предл. второ ЗЗД, както и при предявен иск по чл. 31, ал. 2, предл. второ ЗЗД, положен от лицето пръстов отпечатък вместо подпис в договора, може ли да се счита за доказателство за недееспособността на лицето, произлизащо от същия договор по смисъла на чл. 31, ал. 2, предл. второ ЗЗД и в тази хипотеза следва ли съдът да изследва причината, наложила удостоверяване на волята на лицето посредством полагане на пръстов отпечатък, когато това се сочи от ищеца като предпоставка по см. на чл. 31, ал. 2, предл. второ ЗЗД и доказателство за недееспособност на лицето, което произлиза от този договор. Процесуалноправните въпроси са допуснати на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а правните въпроси от материално естество са допуснати на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На процесуалноправните въпроси за задължението на съда по чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 ГПК да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка, да съобрази доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение и за изложи мотиви затова и в частност при преценката дали дееспособното лице, сключило договора е могло при сключването му да разбира или ръководи действията си, която е определяща при основателността на предявен иск по чл. 31, ал. 2 ЗЗД, длъжен ли е съдът изцяло да се довери на заключенията на експертите по послесмъртните експертизи/т. е. определящи са медицинските критерии/, или следва да направи преценката, съобразявайки освен медицинските, още и житейските и юридически критерии, разглеждайки заключенията на приетите медицински експертизи заедно с всички други ангажирани по делото доказателства, относими към преценката за състоянието на лицето към релевантния момент, следва да се дадат отговорите, които се съдържат в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение №698 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №14/2010 г., ІІІ г. о., решение №313/22.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №1409/2010 г., ІV г. о., решение №72 от 08.04.2016 г. на ВКС по гр. д. №5357/2015 г., ІV г. о., както и служебно известните на съда, в които съдебната практика е уеднаквена принципно - при значително по-широка формулировка на процесуалноправния въпрос, а именно - решение №217/9.06.2011 г. по гр. дело №761/2010 г. на ВКС, IV г. о, решение №8/20.02.2013 г. по гр. д. №470/2012 г. на ВКС, ІІ г. о., решение №24/28.01.1.2010 г. по гр. д. №4744/2008 г. на ВКС, І г. о., решение №388 от 17.10.2011 г. по гр. д. №1975/2010 г. на ВКС, IV г. о. В тях е прието, че съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Съдът е длъжен да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка, да съобрази доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение и за изложи мотиви затова и в частност при преценката дали дееспособното лице, сключило договора, е могло при сключването му да разбира или ръководи действията си, която е определяща при основателността на предявен иск по чл. 31, ал. 2 ЗЗД, съдът е длъжен да съобрази всички съотносими, установени към релевантния момент обстоятелства, които биха били от значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка - възраст, здравословно състояние, начин на живот, различни зависимости, включително и от трети лица и други като при преценката си следва да отчете значението на всички ангажирани по делото доказателства /писмени документи, свидетелски показания, експертизи, обяснения на страните/, съобразно изискванията на чл. 235 ГПК и сл., без да е длъжен да дава превес на заключенията на медицинските експертизи. Последните не могат да бъдат определящи, а тяхната тежест, преценена съобразно правилата на чл. 195 ГПК и сл., е колкото тази на всяко едно от съотносимите по делото доказателства и при постановяване на съдебния акт те следва да се разглеждат в съвкупност с всички други ангажирани по делото доказателства, които имат значение за решаване на спора. Съдът не е длъжен да възприеме показанията на свидетелите и заключенията на вещите лица, но следва да изложи аргументи защо ги изключва от доказателствения материал/недопустими ли са или ирелевантни/, защо не ги кредитира, или дори да ги кредитира, какво възприема за установено по вътрешно убеждение при съвкупна преценка на всички доказателства. Тази установена съдебна практика по приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК се възприема и от настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение.