Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Следва ли при констатирано нарушение, допуснато от първоинстанционния съд във връзка с оспорена истинност на документ, изразяващо се в пропуска да се открие производство по чл. 193 ГПК, въззивният съд да открие това производство, разпределяйки доказателствената тежест между страните; 2. Щом е налице оспорване истинността на документ, равнозначно на предявяване на инцидентен установителен иск, по който следва да се формира сила на пресъдено нещо, следва ли съдът, включително въззивният, да се произнесе по този иск с диспозитива на своето решение, независимо от произнасянето по основния иск; 3. Следва ли съдът в случай на оспорване на документ, ако оспорванията са общи, да даде указания за конкретизирането им за всеки документ, включително и до какво се изразява оспорването, съответно на което и да разпредели доказателствената тежест между страните; 4. Длъжен ли е съдът да мотивира решението си съобразно с правилата на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, произнасяйки се по защитните доводи и възражения на страните; 5. Длъжен ли е въззивният съд, бидейки инстанция по съществото на спора, да прецени всички събрани по делото доказателства, които са от значение за този спор и да основе решението си на приетите въз основа на тази преценка факти и на закона; 6. Неправилно ли е въззивно решение, което не е основано на установените по делото обстоятелства съгласно чл. 245, ал. 2 ГПК, и/или за което се установи липса на мотиви по смисъла на чл. 236, ал. 2 ГПК, налагащо отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за постановяване на мотивирано съдебно решение; 7. Следва ли служебно регистрираното по реда на пар. 2, ал. 1 и 2 ПЗР ЗВ изповедание, съществувало като юридическо лице и при режима на ЗИ /отм./, да се смята за новоучредено такова само с оглед това, че този е режимът за регистрация и на учредените при действие на ЗВ изповедания; 8. Определя ли се статутът на даден имот като публична държавна собственост само поради това, че за него е бил издаден акт за публична такава, щом за тази вещ/имот липсва решение на МС или не е определен като такава със закон, респ. не се числи към вещите/имотите, посочени от чл. 18, ал. 1 Конституцията; 9. Следва ли при наличието на актове на държавна или общинска собственост с предмет вещи/имоти, придобити от държавата или община, съответният публично правен субект да установи наличието на юридически факт, с който законът свързва загубването на правото на собственост върху такива вещи/имоти от досегашния им собственик и преминаването на това право в имуществения кръг на публичноправния субект; 10. Каква е правната природа на производството по пар.168 от Устава за духовно устройство и управление на мюсюлманите в Царство България, утвърден с Указ №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]12 на цар Борис III, обн. ДВ, бр. 63/26.06.1919 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. – конститутивно по отношение на правото на собственост на частните вакъфи, управлявани дотогава от частни управители (мютевелии), или контролно с оглед регистриране на вече настъпилите по силата на закона резултати от действието на тази разпоредба, но само що се отнася управлението на тези вакъфи.