Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от значение за изхода на делото“ : „При договор за поръчка, при който е уговорен определен срок за изработка на идеен архитектурен проект, който не е спазен от ИО Архитекти и Идън Вилидж е отправило изявление за разваляне на договора на основание неизпълнение в срок на задължението за предаване на идеен проект от страна на ИО Архитекти; ИО Архитекти също е направило изявление за разваляне на договора на основание неизпълнение на задължението на Идън Вилидж да одобри идеен проект в договорените срокове, при което ИО Архитекти твърди, че е изпълнило и предало идеен проект; Въпреки, че в хода на процеса е безспорно доказано неизпълнението на ИО Архитекти за представяне на идеен проект, първоинстанционният и въззивният съд са приели, че за нито една от страните не е възникнало правото да развали сключения договор, тъй като срокът за изготвяне на идеен проект не е започнал да тече предвид опровергаване верността на приложение №2 към договора, с което страните са декларирали, че изходните данни по договора са предадени, съответно исковете на Идън Вилидж и насрещният иск на ИО Архитекти са отхвърлени: 1. Налице ли е недопустимост на първоинстанционното и въззивното съдебно решение поради произнасянето им по непредявен иск, с което се нарушава диспозитивното начало; 2. Длъжен ли е съдът да се произнесе по неизпълнението на всички задължения на страните по сключен договор за поръчка, доводи, които са наведени от страните и които могат да съставляват основание за развалянето му на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД; 3. Какви са последиците за страните по отношение на изтекла погасителна давност при постановяване на съдебно решение, което определя, че срокът за изпълнение по договора за поръчка не е започнал да тече. Касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че повдигнатите в изложението въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по първия формулиран въпрос е налице съдебна практика във връзка с диспозитивното начало, в противоречие с което първоинстанционният и въззивният съд са „издали недопустимо решение, а по втория и третия въпроси „няма формирана практика или разбиране на българските съдилища и даването на отговор би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото във всички случаи, от което и двете страни биха черпили положителни правни последици“.