Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

1/ В хипотеза на банков кредит, сключен с потребител, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чужденстранната валута /швейцарски франкове/, посочена в кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, поради което процесният договор не се счита сключен в резерваната валута на страната /евро/ и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута /швейцарски франкове/, може ли съдът да присъди на ищеца-потребител левовата/евровата равностойност на сумите, които са надплатени поради нищожни клаузи от този договор за банков кредит? Следва ли в тази хипотеза съдът служебно да присъди исковите суми в чуждестранната валута – швейцарски франк? Сочи се противоречие с Тълкувателно решение №4/29.04.2015 г. по т. д. №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. 2/ В хипотеза на предявен иск от потребител срещу търговско дружество – банка, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от увеличение на вноска по договор за кредит, въз основа на клаузи, обявени за нищожни на основание чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП, следва ли потребителят да доказва наличие на противоправно поведение на конкретен служител на банката или е достатъчно да докаже наличие на противоправно поведение на търговското дружество – банка? Считат, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и развитието на правото. Поддържат, че определената от първоинстанционния съд и приета от въззивния съд правна квалификация по чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД на исковете за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците от увеличаване на вноската по процесния договор за кредит, е неправилна, поради което решението в тази част е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.