Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

за валидността им е прието, че те са сключени между страните по делото в качеството им на физически лица – като на база съдържащите се уговорки е намерено, че е постигнато съгласие ищцата да предостави на ответника инвестиционни услуги, изразяващи се в „управление на портфейл“ по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 4 Закона за пазарите на финансови инструменти от 2007г./отм./. Същевременно, съгласно императивната разпоредба на чл. 6 ЗПФИ, предоставянето на инвестиционна услуга може да се осъществява само от акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност със седалище и адрес на територията на РБ, получило лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник от КФН при условията и по реда на закона, или от банка, която е получила лиценз за извършване на такива услуги и дейности от БНБ; продажбата на компенсаторни инструменти се извършва само на регулиран пазар на ценни книжа при условията и по реда на ЗПФИ (чл. 8, ал. 1 ЗСКИ), а за сделки по придобиване на инструменти извън тези по чл. 8, ал. 1 ЗСКИ е въведена квалифицирана форма – писмена с нотариална заверка на подписите /чл. 11, ал. 1 ЗСКИ/; двата вида сделки /по чл. 8 и чл. 11/ подлежат и на регистрация в Централния депозитар – която в случая на чл. 11 се извърша чрез банка или инвестиционен посредник. При тези обстоятелства, като е обсъдил подробно поетите с договорите задължения, съдът е приел, че при сключване им в качеството си на физическо лице ищцата се е съгласила да предостави услуга, за която няма необходимото качество на лицензиран от КФН инвестиционен посредник или банка, получила лиценз за извършване на такава услуга; няма данни и да е била упълномощена да го представлява при сключване на сделки по смисъла на чл. 11с пълномощно с нотариална заверка на подписите-която съставлява условие за действителност на учредената представителна власт за тези сделки. С оглед на горното е намерено, че и двата договора са сключени в противоречие с императивната разпоредбата на чл. 6 ЗПФИ и като такива са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД. При това положение даденото в тяхно изпълнение подлежи на връщане като получено при начална липса на основание /чл. 34 ЗЗД, чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, т. 1 ППВС 1/28.05.79 по т. д.№[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"].1/ 79/-респективно претенциите на ищцата за връщане на претендираните суми са намерени за основателни /изявлението за развалянето им, което се съдържа в от[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]говора на исковата молба, не е породило правно действие, тъй като на разваляне подлежат само действителни договори/.