Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

кои сделки са „разпоредителни” по смисъла на чл. 18з, ал. 3, изр. 2 ППЗСПЗЗ и в частност делбата представлява ли такава сделка и има ли значение лицето, в чиято полза е извършено разпореждането е формирана практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, предвид което поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не намира приложение. Ето защо не следва да се извършва преценка дали въззивното решение противоречи на посочените съдебни актове, постановени по реда на чл. 218а, ал. 1 ГПК /отм./. В Решение №223 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. №1945/2014 г., I г. о. е прието, че заложената в разпоредбата на 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ (изм. - ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г.) законодателна цел е да не се засягат интереси на трети лица, придобили имота от получилите го по замяната и да не се създават условия за необосновано разместване на имуществени блага и за спорове, свързани с неоснователно обогатяване. Когато разпоредителната сделка е само между сънаследниците на заменителя за идеална част от заменения имот не се постига този ефект, тъй като собствеността се концентрира в един от тях. Идентично е положението при извършена помежду им съдебна делба, тъй като това производство не е разпоредителна сделка, каквато не представлява и наследяването. Посочено е, че текстът на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ изключва реституцията само при разпоредителни сделки и застрояване, в които хипотези се създава ново правно или фактическо положение - в първия случай собствеността се придобива от нов субект, а във втория се променя фактически имота - увеличава се неговата стойност. Общият разум на реституционните закони е да не се възстановява собствеността когато имотът не съществува във вида, в който е бил, или когато реституцията ще засегне трети лица и ще създаде сложни имуществени отношения между тези лица и възстановените собственици. Обосновано е, че при разпореждания между съсобствениците (сънаследниците), придобили имота по замяна ТПС-комисия, респективно и по наследство от заменителя този неблагоприятен ефект не се постига, тъй като имотът не се придобива от трето лице. Въззивното решение е съобразено с това тълкуване на Закона.