Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

в т. I.1 от изложението не могат да предпоставят допускането на касационния контрол, тъй като твърденията, на които се основават тези въпроси - за произнасяне от апелативния съд по доводи, които не са въведени като оплаквания във въззивното производство (свързани със свидетелските показания), са неверни. Предметът на въззивното производство (образувано по жалби и на двете насрещни страни) се определя не само от оплакванията във въззивните жалби, но и от доводите им в отговорите на жалбите. В случая, в представения от застрахователя отговор на въззивната жалба на ищците изрично е оспорено установяването на отношенията между загиналия и първоначалния ищец посредством показанията на единствения разпитан свидетел, като е посочено, че той е служител от кантората на адвоката на ищците, не познава пострадалия, виждал е сина му само по повод настоящото дело и няма преки впечатления как му се е отразил резултата от настъпилия инцидент. С оглед на това, по отношение на посочените въпроси липсва, както общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, така и сочената допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същите не са налице и спрямо въпрос II.2, тъй като освен комплексната СМАТЕ, противно на твърденията на касаторите, съдът не е могъл да вземе предвид посочената от тях СМЕ, доколкото последната, въпреки че е изготвена и вещото лице, изслушано в съдебно заседание, не само не е приета от съда, но същият е отменил определението си за назначаването й, както и на отделната АТЕ, и вместо тях е назначил комплексната СМАТЕ, поради което заключението на СМЕ не представлява част от доказателствения материал по делото и не може да бъде взето предвид при разрешаването на спора. На следващо място, както е посоченото и от самите касатори, присъдата по наказателното дело не е задължителна за гражданския съд при преценката относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото се ограничава до обстоятелствата по чл. 300 ГПК и съпричиняването не е част от фактическия състав по НК, поради което приетото в нея относно съпричиняването е ирелевантно за настоящия граждански спор.