Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2014

от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 2. Какво е действието на регистърното решение, с което е вписан апорт на недвижим имот по отношение на 3-те лица, ако в него имотът не е индивидуализиран по никакъв начин - въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 3. Какви са правните последици, ако в регистърното решение за апорт не е посочен вида на непаричната вноска, каквото е изискването на чл. 172, т. 5 ТЗ /отм./ - решен в противоречие с решение №177/24.02.2011 г. по т. д.№958/2009 г. на ВКС, ТК, Първо отделение. 4. Какво е действието по отношение на третите лица на регистърното решение за вписване на непаричната вноска на недвижим имот, досежно преминаване на собствеността, ако няма вписан, съгласно чл. 73, ал. 5 ТЗ, дружествен договор – решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №698 от 08.06.2011 г. по гр. д.№1281/2009 г. на ВКС, ГК. 5. Съставлява ли за наемателя уведомяването от приобретателя за промяната в собствеността, достатъчно основание да преустанови заплащането на наемната цена на наемодателя или е необходимо и представянето на валиден документ за собственост – недвусмислено обстоятелство по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗЗД - въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 6. При съдебен спор за собствеността на наетия имот между наемодателя и трето лице, кому следва наемателя да престира наемната цена, за да бъде изправен и съставлява ли съдебното решение по спора за собственост, основание за иск по чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД на действителния собственик срещу мнимия, за получената от последния наемна цена или отговорността е на наемателя по чл. 236, ал. 2 ЗЗД - въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 7. Кое е основанието за обезщетение за ползване на имот след прекратен договор за наем – неизпълнението на договорно задължение по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за връщане на вещта или законът – чл. 236, ал. 2 ЗЗД и какъв е срокът на погасителната давност – три или петгодишен – решен в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в решение №675 от 14.12.2006 г. по гр. д.№284/2006 г. на ВКС, ГК и решение №1169/29.12.2008 г. по гр. д.№4883/2007 г. на ВКС, ГК. 8. Може ли поканата за изпълнение на задължение за плащане на наем за минало време да съставлява едновременно и покана за заплащане на обезщетение за вбъдеще – решен в противоречие както с практиката на съдилищата – решение №265/29.06.1998 г. на ВКС, решение №70/01.07.1999 г. на ВКС, така и със задължителната практика на ВКС – решение №48 от 10.09.2012 г. по т. д.№237/2011 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. 9. Каква е отговорността за обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД – договорна или деликтна – решен в противоречие с разрешението в решение №265/29.06.1998 г. на ВКС.