Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Как следва да се прилагат законноустановените критерии по чл. 20 ЗЗД при тълкуване на действителната воля на страните в основни договорени клаузи в процесния Договор за посредничество от 15.10.2018 г., идентичен с Договор за посредничество от 18.06.2020 г. относно: а) обема на изпълнение на задълженията на ищеца, обуславящи изискуемост на възнаграждението по смисъла на чл. 8. ал. 1, във връзка с предмета на двата идентични договора - чл. 1.1. и уточненията по чл. 1.2., 3 и 4 и б) срочността на договорите за посредничество предвид уговорено в чл. 9, във връзка с уточнението в чл. 11, ал. 2 от същите?”; 2. „Допустимо ли е въззивният съд, постановил обжалваното решение, да тълкува разширително ясно формулирани, но спорни клаузи, свързани с предмета на делото, като изменя, вменява допълнителни права и задължения на страните, каквито същите не са договорили в сключените помежду им процесни договори предвид задължителните критерии по чл. 20 ЗЗД относно тълкуване волята на страните?” (по тези въпроси твърди противоречие с Решение по т. д. №1143/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о.; Решение №167/26.01.2012 г. по т. д. №666/2010 г. на ВКС, I т. о.; Решение №502/26.07.2010 г. по гр. д. №222/2009 г. на IV г. о.; Решение №546/23.07.2010 г. по гр. д. №856/2009 г. на IV г. о.; Решение №504/26.07.2010 г. по гр. д. №420/2009 г. на IV г. о.; Решение №16/28.02.2013 г. по т. д. №218/2012 г. на II т. о.; Решение №220/31.07.2014 г. по гр. д. №6126/2013 г. на IV г. о.; Решение №134/25.06.2014 г. по гр. д. №6886/2013 г. на III г. о.; Решение №430/20.01.2015 г. по гр. д. №1673/2014 г. на IV г. о. и Решение №106/16.07.2018 г. по гр. д. №4088/2017 г. на III г. о.); 3. „Задължен ли е възложителят да прехвърли имота в рамките на едногодишния срок на действие на всеки от посредническите договори, сключвани между страните, при положение че изпълнителят е изпълнил всички задължения, а заплащането на възнаграждението е обусловено от прехвърлянето на имота; 4. „Самостоятелното прилагане на чл. 9 Договора за посредничество в хипотезата - непрехвърляне на имота, създава ли съществена неравнопоставеност между основните права и задължения на страните по договора за посредничество с оглед предмета и целта на договорите, сключвани между страните по делото. В тази връзка възможно ли е ищецът да се приеме за потребител по смисъла на практиката на съда на ЕС?”; 5. По отношение на основанията, отнасящи се до иска за присъждане на възнаграждение по чл. 8 Договора за посреднически услуги: 5.1. Допустимо ли е въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение за делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване и без да извърши нов доклад по делото по чл. 146, т. 4 и 5 ГПК?” (по този въпрос твърди противоречие с тълкувателните постановки по т. 1 ТР №1/09.12.2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение №55/03.04.2014 г. по т. д. №1245/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о.; Решение №63/17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о.; Решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и Решение №367/12.12.2012 г. по гр. д. №155/2012 г.); 5.2. Следва ли въззивният съд да основе всички свои изводи на цялостна преценка на доказателствата по делото и може ли в тази връзка той да направи извод от решаващо значение за спора - по отношение на установяването на даден правнорелевантен факт, без да са налице признания от страните на този факт или приемането му за безспорен?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №354/30.10.2015 г. по гр. д. №1398/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о.) и 5.3. Допустимо ли въззивният съд да игнорира определени доказателства, без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото относими и допустими доказателства?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №24/28.01.2010 г. по гр. д. №4744/2008 г. на ВКС; Решение №91/17.11.1971 г. по гр. д. №73/1971 г. на ВС, ОСГК; Решение №172/28.10.2010 г. по т. д. №1110/2010 г. на ВКС; Решение №34/22.02.2012 г. по гр. д. №652/2011г. на ВКС, ГК, II г. о.; Решение №101/07.03.2012 г. по гр. д. №70/2011 г. на ВКС, ГК, I г. о.; Решение №57/02.03.2011 г. по гр. д. №1416/2010 г. на ВКС, ГК, III г. о.; Решение №361/26.05.2010 г. по гр. д. №1471/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о.; Решение №52/11.03.2016 г. по гр. д. №3292/2015 г. на ВКС, ГК, III г. о.; Решение №1202/15.10.2008 г. по гр. д. №5017/2007 г. на ВКС, ГК, V г. о. и Решение №26/08.02.2008 г. по т. д. №445/2007 г. на ВКС); 6. „Може ли въззивният съд да приеме за първи път за недоказани факти, за които няма данни и твърдения във въззивната жалба да са били спорни пред първата инстанция, и по този начин да разшири предмета на доказване, ако липсва оплакване във въззивната жалба в тази насока, респ. не е коментирано в писмения отговор във въззивното производство и ако не е дал изрични указания за това?” (по този въпрос твърди противоречие с ТР №1/09.12.2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Решение №367/12.12.2012 г. по гр. д. №155/2012 г. на ВКС). 7. „Длъжен ли е въззивният съд да реши спора по същество като мотивира своя съдебен акт - да обсъди доказателствата по делото, относими към предмета на въззивната дейност?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №57/02.03.2011 г. по гр. д. №1416/2010 г. на ВКС, III г. о.; Решение №34/22.02.2012 г. по гр. д. №652/2011 г. на ВКС, II г. о.; Решение №37/29.03.2012 г. по гр. д. №241/2011 г. на ВКС, I г. о. и Решение №536/19.12.2012 г. по гр. д. №89/2012 г. на ВКС, IV г. о.) 8. „Дължимо ли е възнаграждение на посредника по Договор за посредничество, ако задълженията му са изцяло изпълнени във времето на действие на предходно сключения Договор за посредничество от 2018 г., а сделка за продажбата на имота е осъществена през времето на действие на последния действащ Договор от 2020 г. между продавача и посредника, след като посредникът е поставен от продавача в невъзможност да изпълни каквото и да е свое задължение, поради липса на информация? Каква е дължимата грижа на посредника, ако не бъде уведомен за подновени преговори между купувача и продавача в срока на действие всеки последващ Договор за посредничество?” (по тези въпроси твърди противоречие с Решение 57/07.06.2011 г. на ВКС по т. д. №463/2010 г., II г. о.); 9. „Накърнява ли правилата на добрите нрави, добросъвестността, моралът и добрите търговски практики, с оглед на дълготрайните отношения между ищеца и ответника обстоятелството, че ответникът е знаел, че води преговори с купувача, доведен му от ищеца преди и след сключването на Договора за посредничество от 2020 г., но не му е съобщил, като по този начин го е поставил в невъзможност да се включи с каквато и да е помощ за сделката и да получи своето възнаграждение? Действал ли е възложителят-ответник недобросъвестно?”; 10. „Възможно ли е задълженията при свързване на купувача и продавача по няколко сключени един след друг и между едни и същи страни договора за посредничество да бъдат изпълнени от посредника многократно или повече от веднъж?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №54/10.09.2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. по т. д. №267/2009 г.); 11. „Има ли задължение посредникът да участва пряко в сключване на сделката между купувача и продавача, осъществена в рамките на действие на договора му за посредничество?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №236/27.02.2012 г. по т. д. №1048/2009 г. на II ТО на ВКС; Решение №54/10.09.2010 г. по т. д. №267/2009 г. на II ТО на ВКС и Решение №37/27.04.2012 г. по т. д. №1143/2010 г., I ТО на ВКС); 12. „Незнанието на посредника, че дължи евентуално изпълнение на задълженията му, породено от укриване на информация от неговия възложител, освобождава ли го от задължението му за евентуално съдействие за сключване на споразумение за продажба на имота между купувача и възложителя му?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №54/10.09.2010 г. по т. д. №267/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.) и 13. „Допуснал ли е въззивният съд процесуални нарушения при формиране на вътрешното си убеждение и правните си изводи, нарушавайки логическите, опитните и научните правила, обезпечаващи истинността па неговите констатации, които се изразяват в превратно интерпретиране на данните по делото, поради несъобразяване с посочените неюридически правила, обезпечаващи съответствието на фактическите изводи на съда с действителното извънпроцесуално положение по спора, като е приел, че купувачът се е отказал от сделката, въпреки че същата е била осъществена, а посредникът не е участвал в преговорите между купувача и продавача, въпреки че е имал задължение да стори това? В тази връзка, допуснал ли е съдът нарушение на процесуалните правила, формирайки извод, който не се подкрепя от доказателствата по делото, но има доказателства за противното?” (по този въпрос твърди противоречие с постановките по т. 12 ТР №1/2001 г. на ОСГК, ВКС; Решение №37/27.04.2012 г. по т. д. №1143/2010 г. на ТК, I т. о. на ВКС; Решение №79/25.07.2013 г. по гр. д. №538/2012 г. на ВКС и Решение №624/25.09.1998 г. по гр. д. №1357/1997 г., II г. о.).