Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

1. Има ли обратно действие отмяната на влязло в сила решение при условията на чл. 303 и чл. 304 ГПК; 2. Съвместимо ли е със същността и последиците на отмяната на влязло в сила решение /възстановяване на висящността на процеса и постановяване на ново решение по спора/, да се смята, че отмененото при условията на чл. 303 и чл. 304 ГПК решение ще продължава да се счита като произвеждащо своето действие за периода, който е изтекъл от влизането му в сила до неговата отмяна, както и че това действие на отмененото решение /според предмета на иска – конститутивно, установително или осъдително/ ще следва да се зачита в бъдеще с възможност да се противопоставя на страната, в защита на чиито нарушени права е постановена и отмяната на неправилното поради някоя от причините по чл. 303 и чл. 304 ГПК решение, вкл. да ѝ се противопоставя и в случай, че окончателното решение по спора след отмяната на първоначално постановеното решение е противоположно на отмененото решение; 3. Необходимо ли е във всички случаи, в които се стига до постановяване на решение за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК, обезсилване на влязло в сила решение, разваляне на договор по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД или унищожаване на договора по чл. 31 ЗЗД, да е налице изрична норма, която да указва запазване на придобити от трети лица права, произтичащи от отмененото или обезсилено решение, съответно от унищожения или развален договор, или запазването на правата на трети лица в тези случаи може да се приеме като пряка последица на обстоятелството, че отмененото или обезсилено решение, съответно разваленият или унищожен договор, са произвеждали действие до тяхната отмяна, обезсилване, разваляне или съответно унищожаване и 4. Има ли и каква е разликата по отношение правата на трети лица, придобити въз основа на конститутивно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, с което предварителен договор е обявен за окончателен, в случаите, в които се стига до обезсилване на конститутивно решение за обявяване на предварителен договор за окончателен в хипотезата на чл. 362, ал. 2 ГПК от една страна и случаите, в които се стига до отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303 ГПК и сл.; Намира ли се във връзка с това разлика в действието на вписване на молба за обезсилване на решение по чл. 362, ал. 2 ГПК, с действието на вписване на молбата за отмяна по чл. 303 ГПК и сл., по отношение правата на трети лица, придобити въз основа на обезсиленото, съответно отмененото решение, каквато разлика в тази насока има относно действието на вписването на исковата молба за разваляне на договор по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предвид правилото на чл. 88, ал. 2 ЗЗД и вписването на исковата молба за унищожение на договор на основание чл. 31 ЗЗД и сл.. Поддържа се, че първите три въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС /задължителна и незадължителна/, а четвъртият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.