Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

„1. Длъжен ли е въззивният съд при формиране на своите фактически и правни изводи по същество на спора да обсъди всички събрани допустими и относими доказателства, твърдения, възражения и доводи на страните в тяхната съвкупност и взаимовръзка? Длъжен ли е да вземе предвид освен всички събрани в хода на процеса доказателства и обичайната практика, наложила се при сключването на предварителни договори?; 2. Дружеството приобретател по оспорена като увреждаща кредитора сделка по чл. 135 ЗЗД с управител физическо лице, което удостоверява с подписа си датата на частен документ в качеството си на органен представител управител на друго дружество, което е продавач /обещател-длъжник/ по предварителен договор притежава ли качеството „трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ЗЗД? В. ли е спрямо него посочената в частния документ дата и как се разпределя доказателствената тежест при оспорването й?; 3. Чл. 193, ал. 3 ГПК приложим ли е в хипотезата на оспорена истинност на частен документ, подписан от едно и също физическо лице в качеството му на представител на две различни търговски дружества, едното от които е издател на частния документ, а другото оспорващ същия и как следва да бъде разпределена доказателствената тежест при това оспорване?“ Поддържа, че въпросите по т. 1 от изложението са разрешени в противоречие с практиката на ВКС– ТР №1 от 4.01.2001 по гр. д. №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР №2/2.07.2004 г. по гр. д. №2/2004 г. на ОСГК на ВКС, ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решения на ВКС по гр. д. №980/2011 г., II г. о., гр. д. №408/2011 г., I г. о., гр. д. №1347/2010 г., I г. о., гр. д. №761/2010 г., IV г. о., гр. д. №1416/2010 г., III г. о. и др. По отношение на останалите въведени въпроси касаторът се позовава на значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди, че атакуваното решение е очевидно неправилно, тъй като произнасянето на апелативния съд противоречи на формалната логика.