Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2016

е налице задължителна съдебна практика, съгласно която основанието на иска се определя от фактите и обстоятелствата, при осъществяването на които правният субект е претърпял вреда (решение №188/15.06.2012г. по гр. д. №1122/2011г. на ВКС, III г. о.; решение №547/23.07.2010г. по гр. д. №1025/2009г. на ВКС, IV г. о.). В тези решения е прието, че ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на задълженията по договор, то и отговорността, включително и обезщетението за изправната страна, са следствие на договорно правоотношение. Когато увреждането не е настъпило от неосъществяването на очакван резултат по едно съществуващо облигационно отношение, а от неизпълнение на общото задължение на всички към всички, произтичащо от правилото да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна. Наличието на договор между страните не изключва деликтната отговорност, ако вредата е настъпила не от неизпълнение на задължения по договора, а от факти и обстоятелства, осъществяващи фактическия състав на деликт – нарушаване на общото задължение да не се вреди другиму. В този смисъл е и цитираното от касатора ТР №54/1986г. от 23.06.1986 г. на ОСГК на ВС, в което е прието, че договорната отговорност не отменя общото законно задължение, установено в чл. 45 ЗЗД, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил дригиму. В същото са уредени случаите, при които различни лица отговарят за вреди, произтичащи от договорно и деликтно основание и е направено ясно разграничение между отговорността по чл. 195 ЗЗД и тази по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД. В посочените от настоящия състав решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, дадените отговори са именно на база на разясненията в ТР №54/86г., което, от друга страна, не представлява задължителна практика на ВКС съгласно т. 2 на ТР №1/2009г. от 19.02.10г. на ОСГТК на ВКС.