Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

кога нееквивалентността на престациите води до нищожност на договор за продажба поради противоречие с добрите нрави, като е прието, че само наличието на нееквивалентност на насрещните престации не е достатъчно, за да се стигне до извод, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Прието е, че за да е налице нищожност на поддържаното основание - нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, неравностойността би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация, а конкретния случай не е такъв. Установено е, че за извършените две покупко-продажби В. И. е получил парични престации – 2400 лв. и 2900 лв. като видно от единичната и тройната графологични експертизи, подписите и имената върху разходно-касовите ордери са положени/изпълнени от него, т. е. по категоричен начин се установява фактът на заплащане на цената по всяка от сделките, които са в размер на данъчната оценка и малко над нея, което не може да обоснове извод за такава незначителност, която да клони към нулева равностойност. Изложени са съображения за това, че данъчната оценка е призната от държавата и въведена като законов критерий и база за определяне на задълженията на собствениците на оцененото имущество в отношенията им с държавата и общините – при плащане на данъци и такси, при съдебни спорове във връзка с определяне цената на иска и пр. при което извършването на сделки на такава стойност е обичайно явление в правния мир, затова според въззивният съд ищците не доказват твърдяната от тях хипотеза за нищожност на сделките на осн. чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, а другите наведени основания за накърняване надобрите нрави, не са въведени като основания на иска и не са приети по надлежния ред в процеса, поради което и с оглед обстоятелството, че на ответниците не е давана възможност да дадат отговор и по тях, съдът не следва да ги разглежда и същите не са предмет на производството.