Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на застрахователно обезщетение, кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост и трябва ли да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на причинена при ПТП смърт, в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?

Липсата на посочване, анализ, съобразяване на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД, при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение, в нарушение на задължителното ППВС №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]4/68 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г.?

Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]4/68 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г., и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?

Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия и достатъчно ли е да се приеме за отчетен лимитът с посочване от съда, че същият е взет предвид, без да е посочен какъв е действащият лимит към датата на настъпване на събитието?

Игнорирането на съществени и значими обстоятелства, непосочването и неотчитането в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед специфичното им проявление за всяко дело, предпоставя ли нарушение на принципа на справедливостта?

Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика ППВС №4/68 г.?

Следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът да се съобрази с присъжданите в практиката на ВКС размери на обезщетения при аналогични или сходни случаи?

Длъжен ли е съдът да определи общия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и едва след това да изследва въпроса за наличието на съпричиняване и при наличие на такова, да намали дължимото обезщетение с приетия процент съпричиняване?

Допустимо ли е при определяне справедлив размер на обезщетението съдът да вземе предвид противоправното поведение на пострадалия, с което същият е съпричинил вредоносния резултат и представлява ли същото критерий, който формира съдържанието на понятието “справедливост“?

Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира един доказателства, а отхвърля други?

Трябва ли възражението за съпричиняване да се заяви от страната по изричен начин като такова с оглед надлежното му релевиране в процеса?

Може ли въззивният съд да разгледа възражение за съпричиняване, без същото да е изрично релевирано от страната?

Всяко нарушение на правилата за движение ли има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с ПТП?

Какви са предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за настъпилото ПТП?

Необходимо ли е да се докаже приноса за увреждането от страна на пострадалия по категоричен начин, при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?

При определяне на размера на съпричиняването, трябва ли съдът да посочи критерии за определянето му?

При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат?