Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

относно противопоставимостта на трети лица на решението, по което исковата молба е вписана, ако самото то не е вписано, не е относим в случая, тъй като съдът е приел, че касаторите не са придобили право на собственост поради липса на вещнопрехвърлително действие на публичната продан с оглед на това, че длъжниците в изпълнителното производство не са били собственици на имота, съгласно деривативния характер на публичната продан /чл. 496, ал. 2, изр. 1 ГПК/. В случая не се касае за придобити от трети лица права и тяхната противопоставимост на купувача, съгласно чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК, нито за непротивопоставимост на невписаното в срока по чл. 115, ал. 2 ЗС съдебно решение по вписаната искова молба по предявения иск за собственост, тъй като това вписване има само оповестително действие – да даде гласност за предявения иск за собственост. Противопоставимост на вписването ще бъде налице по отношение на лица, които черпят права от купувача по един развален договор, в която хипотеза вписването на исковата молба за развалянето му ще има оповестително-защитно действие. Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 4 ЗС ако исковата молба не е вписана, постановеното по нея решение няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който то е вписано. Трети лица са тези, които са договаряли за един и същ имот с един и същ праводател, каквато хипотеза не е налице в случая – претендираните от касаторите права са производни от притежаваните от длъжниците им такива, с оглед деривативния характер на публичната продан. Спорът касае легитимацията им като собственици, оттук и дали публичната продан е произвела вещноправно действие относно собствеността, а не прехвърляне на права от един праводател на няколко лица и противопоставимостта на същите с оглед вписването на исковата молба, респ. решението по нея. Поставеният въпрос не е относим към спора, както и цитираната съдебна практика, поради което и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като са относими същите съображения за ирелевантност на поставения правен въпрос, както и липса на допълнителните изисквания за промяна на неправилна съдебна практика. Такава е налице, вкл. и цитираната в решението, в смисъла на произнасянето на въззивния съд относно правата на страните, в частност тези на купувачите на публична продан в зависимост от притежаваните такива на длъжника в изпълнението с оглед деривативния характер на проданта.