чл. 213а НПК

разпоредби са ясни /чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ изрично предвижда, че гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета а Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение/ и по тях вече е формирана практика на ВКС, в това число задължителна /реш.№.210/15.06.15 по г. д.№.3053/2014, ІІІ ГО, опр.№.10/ 05.01.18 по г. д.№.2643/2017, ІІІ ГО, опр.№.141/11.04.22 по ч. г. д.№.1069/2022, ІV ГО, опр.№.84/9.01.24 по г. д.№.1124/23, ІІІ ГО, и др./, която настоящият състав споделя. В същата е изяснено, че изчерпана административна процедура по смисъла на закона означава започнала и финализирана с акт по чл. 60е ЗСВ, който административен акт може да бъде позитивен (благоприятстващ) или негативен (неблагоприятстващ) за лицето, подало заявление за обезщетение; когато министърът на правосъдието, респ. оправомощено от него лице, откаже да разгледа заявлението - било като подадено след срока по чл. 60а ал. 4 ЗСВ или поради неотстранена в указан срок друга нередовност, редът за защита на лицата е чрез обжалване по реда чл. 197 АПК; предвиждането е исковият ред по приключени производства, каквото е процесното /а не по висящи/, да се прилага само след изчерпване на административната процедура - ако се отрича правото на обезщетение по същество или не се стигне до споразумение с държавата по обезщетението, а не когато ищецът не прибегне до тази процедура или поради своята небрежност я компрометира с нередовно или просрочено заявление. Въззивният съд не се е отклонил от така установената практика, а я е съобразил. Изрично е посочил, че в случая няма твърдения, данни и доказателства К. Т. да е инициирал производство по реда на глава трета а ЗСВ. Евентуална неправилна преценка в същото на органа - министър на правосъдието, респ. оправомощено от него лице, да откаже да разгледа заявлението - било като подадено след срока по чл. 60а ал. 4 ЗСВ, поради неотстранена в указан срок друга нередовност или поради становището му, че по отношение на лицето липсва активна легитимация и то не е оправомощено да претендира обезщетение по този ред, се контролира по реда на обжалване съгласно чл. 197 АПК - пред административен съд. По този начина страната може да упражни правото си на защита и й е осигурен достъп до съд във връзка с твърдяното от нея право на обезщетяване по чл. 2б ЗОДОВ на тази фаза от производството. В случая това право на защита не е било изчерпано – не е била инициирана въобще процедура по глава трета а ЗСВ, поради което и, с оглед установените в закона предпоставки за допустимост, исковата молба е намерена за недопустима предвид липса на положителна процесуална предпоставка. С оглед на изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК.