и е изложила твърдения за наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, с погрешно посочени разпоредби на чл. 180, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК /в ГПК има една разпоредба по чл. 180, която дефинира частния документ, като доказателство/. Въпросите са формулирани, както следва: „1. Как се определя родовата подсъдност, в случаите, при които е предявен иск за заплащане на обезщетение по чл. 88, ал. 1 ЗЗД с цена на иска над 25000 лева, като се вземе стойността на претендираното обезщетение, или като се вземе поотделно стойността на всяка вреда, сборът от които формира стойността на исковата претенция. В тази хипотеза касае ли се за един иск или за множество обективно съединени искове за всяка една от произлезлите вреди от неизпълнението на договора.”; „2. Как се определя родовата подсъдност, в случаите при които с една искова молба са предявени обективно съединени няколко иска по чл. 124, ал. 5 ГПК съединени с иск за обезщетение за вреди, подсъден на окръжен съд?” ; „3. Намират ли се във връзка с предмета на делото исковете, в случаите при които с една искова молба са предявени няколко обективно съединени иска по чл. 124, ал. 5 ГПК, които са съединени с иск за обезщетение за вреди по чл. 88, ал. 1 ЗЗД и допустимо ли е разделянето на тези искове предвид функционалната свързаност на установителните искове и връзката им със съединения иск за обезвреда?”.